О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София 26.10.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2068//2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Т., в качеството ? на процесуален представител на Ю. И. О., против решение № 1672/15.03.2018 г. по възз.гр.д. № 1489/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 260883/07.11.2017 г. по гр.д. № 26367/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ю. И. О. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността „машинен оператор ГРС“, извършено с предизвестие № 4/21.03.2017 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в периода от 21.03.2017 г. до 21.09.2017 г. в размер на 14 874, 48 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че уволнението му е незаконно, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане до касационна проверка. Отделно касаторът се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Може ли да се прекрати трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с лице, което няма пълен осигурителен стаж?“ и 2. „Представлява ли основание за отмяна липсата на мотиви относно приетите за установени факти, тълкуването и прилагането на закона?“. По отношение на първия въпрос не сочи съдебни актове, в противоречие на които да се е произнесъл въззивният съд, а по отношение на втория се позовава на решение № 134/30.12.2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 589/29.06.2010 г., ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма], в който е изразено становище за липса на основания за допускане до касационна проверка и неоснователност на подадена жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Предмет на спора е законосъобразността на уволнението на Ю. И. О. от длъжността „машинен оператор ГРС“, която е заемал при работодателя [фирма], извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че субективното потестативно право на работодателя с едностранно предизвестие да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя съществува от момента на възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работника или служителя, стига този юридически факт да се е осъществил след възникване на трудовото правоотношение. Прието е, че Ю. И. О. е работил при [фирма] на посочената длъжност; на 21.03.2017 г. му е връчено едномесечно предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и след изтичането му трудовото правоотношение е прекратено. Към момента на уволнението служителят е притежавал осигурителен стаж в размер на 36 години и 2 месеца и е бил навършил 69 години. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 68 в ал.1 и ал. 3 КСО предвижда различни хипотези за придобиване на правото на пенсия, като е приел, че право на работодателя е да прецени при коя от осъществените хипотези може да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. За законосъобразното приложение на уволнителното основание е ирелевантно дали работникът или служителят е придобил право на пълна пенсия / чл. 68, ал. 1 КСО/ или на намалена пенсия /чл. 68, ал. 3 КСО/, след като този факт се е осъществил по време на вече възникнало трудово правоотношение. Изборът на работодателя не подлежи на съдебен контрол, а на контрол подлежи единствено дали е възникнало субективното правото на пенсия на работника или служителя.
С оглед съдържанието на императивните разпоредби, обуславящи допускането до касационно обжалване, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе по претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК,на което касаторът се позовава бланкетно и без правна аргументация за наличието му.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
Материално-правният въпрос относно приложението на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл. 68 КСО е разрешен в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС. Въззивният съд е посочил, че извън обсега за проверката на законосъобразността на уволнението са обстоятелствата дали е възникнало право на пенсия по общата или специалната разпоредба на КСО. Изводът е съобразен с възприетото становище във връзка с анализа на нормативната уредба и законодателното изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /ДВ бр. 25/2001 г./, с което е изоставено изискването за придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, обуславящо законосъобразността на уволнителното основание. В този смисъл са решение № 379/10.01.2012 г. по гр.д. № 300/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 222/01.07.2011 г. гр.д. № 258/2010 г. по описа на ВКС, решение № 33/ 9.03. 2010 год. по гр.д. 2280/2008 г., III г.о. и др.
По отношение на процесуално-правният въпрос не е налице претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действайки съобразно правомощията си при ограничен въззив Софийски градски съд се е произнесъл по същество на спора и постановил собствени мотиви. Установил е релевантните за спора обстоятелства и се е произнесъл обосновано по възраженията и оплакванията на въззивника, като е изследвал задълбочено както нормативната уредба, така и практиката на касационната инстанция. Изводите му са мотивирани и обосновани, а несъгласието с даденото разрешение от страна на жалбоподателя не може да обуслови допускане на касационно обжалване,а единствено обуславя оплакване по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1672/15.03.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 1489/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: