3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№825
Гр.София, 07.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 553 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Бул И.” АД, гр.София срещу решение № 69/25.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1789/2009г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 4/26.02.2009г. по гр.д.№ 1048/2006г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против ЗК “У.” АД за заплащане на сума за разликата от 5344.80 лв. до 9383.20 лв. на основание чл.402, ал.1 /отм./ вр. чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ и за разликата над 1764.34 лв. до 3000 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по спорния въпрос за размера на застрахователното обезщетение въззивният съд е приел, че действителната стойност на увредения автомобил следва да се определи по пазарни цени на стойност, равна на размера на сумата, която е необходима за закупуване на имущество от същия вид и качество. По този метод действителната пазарна стойност на увредения лек автомобил е 28000 лв., съответно застрахователното обезщетение е 22400 лв. и предвид на платеното обезщетение от ответника, искът е основателен в размер на 5344.80 лв. По твърдението на ищеца, че процесният автомобил е бил ремонтиран непосредствено преди настъпване на застрахователното събитие, поради което обезщетението следва да се завиши с определен процент, решаващият състав е изложил съображения, че същото не е доказано. Не било изслушано заключение на автотехническа експертиза относно това дали в автомобила е вложено специално оборудване, както и ищецът не е ангажирал доказателства за размера на завишаване на пазарната стойност, какъвто подход е бил приложен при изчисляване на стойността застрахователното обезщетение, изплатено на пострадалия.
Касаторът не е поставил конкретен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практика на ВКС или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Развитите съображения са, че цената на автомобила не е определена по пазарни цени, тъй като не е направено завишаване на стойността му с разходите за извършен ремонт. Приетата стойност за възстановяване на вещта била определена по цените на други автомобили от същия вид и марка, без да се съобрази качеството на конкретния автомобил, а именно извършеният ремонт с влагане на детайли на значителна стойност.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въпрос по тълкуването на конкретна правна норма не е поставен от касатора. Възприемането на един от предложените варианти от заключението на вещото лице е част от правораздавателната дейност на инстанцията по същество по преценка за доказаност или недоказаност на релевантните за спора факти и обстоятелства. Нарушаването на процесуалните правила при кредитиране на доказателствата по делото би представлявало основание по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновава приложното поле на касационното обжалване, след като не е обвързано с твърдение или довод за противоречие с практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на конкретна правна норма. На следващо място, касаторът не оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че действителната стойност на увредения автомобил следва да се определи по пазарния метод. Съображенията в изложението му са само относно липсата на завишаване на стойността предвид на извършения ремонт. Апелативният съд е отказал да присъди по-висок размер на обезщетението, тъй като е приел за недоказани твърденията на ищеца в тази част. Евентуалната неправилност на въззивния акт не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателно регламентираните функции на ВКС по чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/25.01.2010г., постановено по гр.д.№ 1789/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.