О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
[населено място], 27.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 721 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.А. С. срещу решение № 213/10.06.2015г. по в.т.д. № 1084/2015г. на ОС-Стара Загора, с което след отмяна на решение № 70/02.02.2015г. по гр.д. № 1976/2014г. на РС- Казанлък е отхвърлен искът на касатора против [община] баня за приемане за установено между страните, че в полза на касатора съществува вземане за сумата от 20 000лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл.422 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [община] баня в писмения си отговор оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че между страните са налице договорни отношения по осъществяване от касатора на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и областната пътни схеми, във връзка с което органът на местно самоуправление на [община] баня е взел решение за изплащане на компенсации на превозвача. Въззивната инстанция е направила извод, че приетото от Общинския съвет решение за компенсиране на превозвача не може да се разглежда извън контекста на съществуващото договорно правоотношение и за незаплащането на определената сума касаторът разполага с друг иск за защита, а именно – за реално изпълнение на поетите от възложителя задължения, евент. за обезщетение за неизпълнение, а не и да претендира вземането въз основа на неоснователно обогатяване. ОС-Стара Загора е намерил, че при тези данни искът е неоснователен и го е отхвърлил.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три въпроса, които в своята същност касаят един и същи проблем и след преформулирането им от настоящия състав на ВКС правният въпрос се конкретизира в следния смисъл: по допустимостта на иска с правно осн. чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.2 ЗЗД, когато законът е предоставил на разположение на правоимащия друг иск за защита при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение със задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №1/1979г. и решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК : Решение № 75/15.05.2009г. по т.д. № 770/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 95/04.07.2011г. по т.д. № 856/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 129/16.02.2010г. по гр.д. № 406/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 270/05.01.2015г. по гр.д. № 1974/2014г. на ВКС, III г.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на касационния контрол.
В случая от една страна въззивният съд е изложил съображения за съществуваща в полза на касатора друга процесуална възможност за реализиране на отговорността на ответника във връзка с процесното вземане, представляващо определена по решение на ОбС компенсация за извършен превоз на определена категория пътници, а не чрез претендирането му за заплащане по правилата на неоснователното обогатяване. От друга страна е отхвърлил по същество искът за признаване съществуване на горепосоченото вземане, претендирано на осн. чл.59 ЗЗД. Ето защо за проверка допустимостта на въззивния съдебен акт следва да се допусне неговото касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 400 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213/10.06.2015г. по в.т.д. № 1084/2015г. на ОС-Стара Загора.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 400 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: