О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
София, 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1792/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№251/09.01.2013 г., подадена от адв. Ю. М. – процесуален представител на ищеца Й. Т. Т. от [населено място], против въззивно решение №339/06.12.2012 г. по гр.д.№739/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, .
С обжалваното решение е отменено решение №239/14.4.2010 г. по гр.д.№2576/2009 г. по описа на Хасковския районен съди са отхвърлени предявените от Й. Т. Т. от [населено място] против Командване на Военновъздушните сили/В./ – В. ф. * – С., обективно съединени искове с правно основание чл.-344, ал.1, т.т.1-3 КТ, иск с правно основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ за сумата 5178,89 лева и иск с правно основание 199 ЗОВСРБ за сумата 6614,85 лева.
За да постанови горния резултат въззивната инстанция е приела, че претенциите на ищеца са неоснователни. Изводът е обоснован с обстоятелството, че релевантната дата за изчисляване на търсените обезщетения е 08.7.2009 г., към който момент е в сила нормата на чл.234 ЗОВСРБ, в редакцията от 12.5.2009 г., съгласно която обезщетенията на военнослужещите се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаване от военна служба, което включва основното месечно възнаграждение и допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия при изпълнение на военната служба и за научно-образователна или научна степен. Не е зачетен доводът на ищеца за изчисляване на търсените обезщетения за месец декември 2008 г., предвид обстоятелството, че считано от 10.6.2008 г. той е бил взет на разпореждане на министъра на отбраната по щат №А-*, за предвидените по който щат, считано от 01.9.2009 г., е определено да не се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд, в това число за прослужено време, за отдалеченост, за височинни, за гарнизон с лоши битови условия и порцион. Съдът е стигнал до извод, че отпадането на основанието за изплащане на посочените допълнителни възнаграждения е извършено на основание заповед на министъра на отбраната от 11.5.2009 г. – издадена преди отчисляване на ищеца от списъчния състав и именно въз основа на нея при определяне размера на брутното възнаграждение на ищеца не са били включени получаваните от него преди това допълнителни възнаграждения. Въз основа на това е прието, че релевантния момент за определяне размера на брутното възнаграждение е момента на окончателното му освобождаване през месец юли 2009 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че първият материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд е относно приложимостта на чл.39, ал.2 от раздел ХІV към Инструкция за допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд, изплащани в поделенията на бюджетна издръжка от министерството на отбраната, българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната/отм./.
Сочи се, че на второ място окръжният съд се е произнесъл и по още един материалноправен въпрос, който също е обусловил крайния извод на съда – относно правнорелевантния момент, към който следва да се определени базата за изплащане на дължимото трудово възнаграждение – датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, която прекратява трудовото правоотношение или заповедта за отчисляване от списъчния състав.
Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Командване на Военновъздушните сили/В./ – В. ф. * – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първият от поставените въпроси визира инструкция, която не е обсъждана в изводите на въззивната инстанция.
По вторият от поставените въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Нормата на чл.234, ал.1, предложение първо ЗОВСРБ по ясен и категоричен начин определя правнорелевантния момент, към който се определя базата на брутното месечно възнаграждение – датата на освобождаване от военна служба, поради което същата не се нуждае от тълкуване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №339/06.12.2012 г. по гр.д.№739/2012 г. по описа на Х. окръжен, по касационна жалба, вх.№251/09.01.2013 г., подадена от адв. Ю. М. – процесуален представител на ищеца Й. Т. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: