3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№826
София, 29.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 198 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 09.11.2010 год. по гр.д.№ 4637/2010 год. на Софийски градски съд с която е потвърдено решението от 25.01.2010 год. по гр.д.№ 17637/2008 год. на Софийски районен съд в обжалваната му част. С нея са били отхвърлени предявените срещу [фирма] обективно съединените искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ на обща стойност 98586.65 лв., както и акцесорните искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 1745.54 лв. и до предявения общ размер от 59344.97 лв.
За да отхвърли главните искове, Софийски районен съд е приел, че са били погасени чрез плащане, а акцесорните – част от тях погасени по давност, а друга част – неоснователни, поради погасяване на задължението по главниците. Сезиран с жалбата на [фирма], съставът на СГС, произнасяйки се по основания довод на въззивника е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е дал срок за отговор по чл.131 ГПК и е зачел възраженията (за прихващане и за изтекла погасителна давност), доводите по основателността на исковете вкл., че е налице надплащане, както и исканията, съдържащи се в него.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 предл.1 ГПК са посочени три обуславящи въпроса: „1./ Допустимо ли е на страната да се дава повторна възможност за упражняване на процесуално право, без да са налице основателни причини за това, дължащи се на обективна невъзможност за извършване в срок на съответното процесуално действие, а само въз основа на лична преценка на съда?; 2./ Допустимо ли е събирането на доказателства след първото по делото съдебно заседание, с които да се доказват факти извън направените до момента процесуални изявления на страните?; 3./ Допустимо ли е да се приемат за доказани факти, въз основа на доказателства, които не са събрани от страните по делото, а са посочени като основание на заключението на вещото лице?”.
Приложено е определението по чл.121 ГПК – спор за местна подсъдност по който се е произнесъл състав на СГС, приемайки, че компетентен да разгледа спора по настоящето дело е Софийски районен съд.
Ответникът по касация [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради липсата на противоречива практика по посочените въпроси – т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Ще следва да се отбележи и това, че третият от поставените въпроси е по-скоро общо риторичен. Възможно е да бъдат приети за доказани и факти за които липсват каквито и да било доказателства в хипотезите на чл.154 ал.2 ГПК; чл.155 ГПК; чл.161 ГПК. Дали съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата по делото, е основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради наличието на задължителна съдебна практика по прилагането на чл.131 и чл.133 ГПК – основателните причини за удължаване на срока или нов срок за отговор, допускане на доказателства, поискани след срока и пр. Ще следва да се отбележи, че така както е поставен първият въпрос, той няма качеството на обуславящ, доколкото с разпореждането си от 01.07.2008 год. районният съд не се е позовал на обективна невъзможност на ответника да упражни процесуалното си право, а на настъпила промяна в родовата подсъдност (ДВ бр.20/2008 год.). В случая, промяната в родовата подсъдност е обусловила и различен процесуален ред за разглеждане на спора – от специалния ред по Гл.ХХХІІ ГПК и отговор под режима на чл.367 ГПК към общия ред и отговор по чл.131 ГПК.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 09.11.2010 год. по гр.д.№ 4637/2010 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.