О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
София, 15.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №365/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по к. жалба от адв. Малина К. – особен процесуален представител на ответницата по исковата молба К. В. П., против въззивно решение №96/11.11.2009 г. по гр.д. №523/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №69/25.6.2009 г. по гр.д. №67/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., и е уважила предявения от В. М. П. от град Р. против К. В. П. от същия град, постоянно пребиваваща в САЩ, иск с правно основание чл.64, ал.1, т.3, предложение второ СК – 1985 г./отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос за наличието на предпоставките на иска по чл.64, ал.1, т.3, предложение второ СК – 1985 г./отм./, свеждащ се до “наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения”, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По – нататък в изложението се сочат факти и обстоятелства по спора, свързани с доказателствените искания на страните, извършените от тях процесуални действия и изводите на въззивната инстанция по тях.
Ответникът по касация В. М. П., посредством процесуалния си представител – адв. П, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Твърдяният от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос е бланкетен. Поставеният въпрос за наличието на други обстоятелства, които разстройват отношенията между осиновител и осиновен е с различен отговор във всеки отделен случай, тъй като е обусловен от различни факти и обстоятелства във всеки отделен случай.
Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които обаче се разглеждат едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса на основание чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №96/11.11.2009 г. по гр.д. №523/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., по к. жалба, вх. №4315/13.12.2009 г. подадена от адв. М особен процесуален представител на К. В. П. от град Р., постоянно пребиваваща в САЩ.
ОСЪЖДА К. В. П.,ЕГН – , от град Р., ул.”С” №7, вх.7, ет.1, ап.2, постоянно пребиваваща в САЩ, да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 30/тридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: