Определение на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№827
София, 29.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 94 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. К. срещу Решение № 137 от 28.10.2010 год. по гр.д. № 1209/2010 год. на Бургаския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 450 от 30.04.2010 год. по гр.д.№ 4172/2009 год. на Бургаския районен съд.
Произнасяйки се по предявен от [фирма] срещу Н. К. иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ за сумата 3343.84 лв. и съединен с него акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 420.91 лв., първоинстанционният съд е уважил главния иск до размера на 2342.77 лв., ведно със законната лихва и е отхвърлил акцесорния. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на БОС е потвърдил първоинстанционния акт в частта с която искът е бил уважен, отменил е решението в отхвърлителната част и е присъдил разликата до 2916.69 лв. по главния иск и до 410.08 лв. за акцесорния.
Последователно подържаната теза на К. е, че искът по чл.274 ал.1 КЗ срещу него е недопустим, тъй като качеството на застрахован има работодателят му, а той е участник в ПТП в качеството на водач на увреждащия служебен автомобил.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] в който се сочи, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Подържа се и евентуалното становище за неоснователност на касационната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК позоваване на конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК не се съдържа. Липсва и формулировка на конкретен правен въпрос – т.1 на ТР № 1/2010 год. В изложението се сочи, че въззивното решение е недопустимо и постановено в противоречие с Решение № 14/1992 год.; Решение № 10/1994 год. и Решение № Решение № 10/1994 год. на Конституционния съд на Република България по въпроса за равенство на гражданите пред закона. Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на ППВС № 1/1953 год.; ППВС № 3/1973 год.; ТР № 1/04.01.2001 год; Решение № 268/94 по гр.д.№ 1348/1993 год. на ІV г.о. на ВС на РБ и Решение № 103/1997 год. по гр.д.№ 1029/1996 год. на ІІ г.о. на ВКС. Противоречието се свързва с неизпълнение на задължението на въззивния съд да изложи мотиви по допустимостта на иска и по доводите на К. относно непроизнасянето на районния съд по същото възражение.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, че касационен контрол на въззивното решение не може да бъде допуснат произтича както о факта, че липсва позоваване на конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК и липсват формулирани правни въпроси. Дори да се приеме, че от анализа на съдържанието на изложението следва теза за неизпълнение на задължението на съда да изложи мотиви, то и в този случай би се касаело за основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание по чл.280 ал.1 ГПК. На второ място – цитираните Постановления на Пленума на ВС касаят мотивите на втората инстанция в контролно-отменителното производство и то при изискванията на ГПК-1997 год., при липсата на разпоредба, сходна с тази на чл.272 от сега действащия ГПК.
Тезата за недопустимост на иска се дължи на буквалния прочит на чл.274 ал.1 КЗ и позоваването на термина „застраховател” извън контекста и характеристиката на регресното право на застрахователя и отговорността на застрахования. Тъй като отговорността за увреждането е деликтна, в този случай застрахователят се освобождава от отговорността си към застрахования (без да се освобождава от отговорността към увреденото лице). Такава е задължителната практика на ВКС – Решение № 75 от 23.06.2011 год. по т.д.№ 643/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Доколкото отговорността по регреса произтича от деликта, той може да бъде насочен пряко срещу делинквента, независимо, че отговорността му е застрахована от работодателя.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, но доказателства за направени такива не са представени.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 137 от 28.10.2010 год. по гр.д. № 1209/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.