О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 827
София, 13.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли…………………………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………………в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 393/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. “М”, София, срещу решение № 213 от 5.11.2008 година по гр.д. N 434/2008 година на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 9.11.2007г. по гр.д. № 1960/2004г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният съд е приел, че искът е разгледан на непредявено основание /чл.1 ЗОДОВ вместо чл.49 ЗЗД/, а като последица от това е постановил недопустимо съдебно решение.
Ответникът М. К. П. от София оспорва касационната жалба както по съществото й, така и поради липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона изисквания, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа твърдение за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието е посочено във връзка с въпроса може ли съдът да определи различна правна квалификация на иска в случай, че тя е посочена от самия ищец в исковата молба. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някои въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на искането. В него се съдържа твърдение, че липсва практика по поставения въпрос, но то е явно неоснователно. Практиката на съдилищата изобилства от съдебни актове, в които е прието разрешение в смисъл обратен на поддържания, а именно, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и не зависи от правната квалификация, дадена от самия ищец.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 5.11.2008 година по гр.д. N 434/2008 година на Софийския апелативен съд.
Делото да се изпрати на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.