О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
София, 17.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2902/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1848/07.6.2016 г. подадена от И. А. – процесуален представител на ответника по исковата молба „С.л. **“ – [населено място], против въззивно решение №67/05.5.2016 г. по гр.д.№77/2016 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение №35/16.02.2016 г. по гр.д.№813/2015 г. по описа на Силистренския районен съд, г.к. с което е уважен предявеният от В. Н. М. от [населено място], област С., против „С. л. **“ – [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 18.8.2014 г. в размер на 22000 лева, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че „Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, съобразени със съдебната практика, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва да се потвърди изцяло без преповтаряне на мотивите.“
Прието е също така, че съгласно чл.275, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на труд. Кредитирани са показанията на свидетелят И., който заявява, че са били инструктирани, но не обяснява какво е включвал инструктажа. Кредитирани са и показанията на ръководителя на групата Я., който счита, че ищецът е „трябвало просто да изчака помощно средство…мотокар…скеле“. Въз основа на тях съдът е стигнал до извод, че този ръководител на групата фактически признава, че не е осигурил предварително необходимите помощни средства, които да гарантират безопасни условия на труд по смисъла на закона. Прието е и, че работодателят командирова тази група на различни обекти в страната, което означава, че за всеки обект следва конкретно да се осигурява безопасност и да се провежда конкретен инструктаж, което не е сторено. Обсъдена е приложената длъжностна характеристика (лист 87) – раздел II, т.4, която фиксира отговорност на ищеца като „резач метали“ да спазва вътрешните правилници и правила на технологичната дисциплина. Въззивната инстанция е констатирала, че по делото обаче не са представени такива правилници, нито писмени доказателства за общ периодичен инструктаж, нито доказателства за конкретен инструктаж в деня на злополуката. Въз основа изложеното е направен краен извод, че работодателят изобщо не е имал грижа за безопасността на работниците и се е доверявал изцяло на личната им преценка.
Въз основа данните от заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието, че се касае до средна телесна повреда, което сочи на трайно и продължително затруднение движението на ръцете. Относно претърпените от ищеца болки и страдания са споделени изводите на районния съд, въз основа показанията на разпитаната по делото майка на пострадалия, които макар и оспорени, не са опровергани от ответника. Направено е разграничение на отговорността по ЗЗД и гаранционно-обезпечителната по чл.200 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по въпросите, повдигнати във въззивната жалба само и единствено с посоченото, че на основание чл.272 ГПК се солидаризира и препраща към мотивите на първоинстанционния акт ?, 2. Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД ? и 3. Следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин по смисъла на чл.83, ал.2 ЗЗД ?
Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. Н. М., посредством процесуалния си представител – адв. В. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По първия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по въпросите, повдигнати във въззивната жалба само и единствено с посоченото, че на основание чл.272 ГПК се солидаризира и препраща към мотивите на първоинстанционния акт ?“, практиката на Върховния касационен съд е изобилна и категорична в смисъл, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението по чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви към решението, съответно да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и да обсъди доводите на страните. В настоящия случай, обаче освен извършената препратка към разпоредбата на чл.272 ГПК, въззивният съд е изложил и свои мотиви във връзка с изводите на районния съд и оплакванията във въззивната жалба.
По втория от поставените въпроси, а именно „Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД ?“. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване и по третия от поставените въпроси – „Следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин по смисъла на чл.83, ал.2 ЗЗД ?“, тъй като изводи на окръжния съд относно тази правна норма не са налице, нито такива има в решението на първата инстанция, предвид извършената препратка по чл.272 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №67/05.5.2016 г. по гр.д.№77/2016 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: