5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
гр. София, 22.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2629/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Р. М. З. срещу въззивно решение № 149/10.01.2017г. по в.гр.д. 7938/2016г. на СГС ІІ-В състав, в частта, в която са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 128, т.2 КТ и чл. 220, ал.1 КТ и е потвърдено решение № ІІ-58-3064/ 23.03.2016г. на СРС в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ.
В срока за отговор ответника Български футболен съюз е възразил, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е недопустима в частта, в която е обжалвано въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 128, т.2 КТ. Съгласно чл. 280, ал.2, т.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване въззивно решение по иск за трудово възнаграждение с цена на иска до 5000лв.. В случая искът по чл. 128, т.2 КТ е с цена 1160лв., поради което въззивното решение, постановено по този иск не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищецът Р. З. твърди, че по силата на трудов договор е работил при ответника Б. на длъжност „помощник- треньор“, но договорът бил прекратен с едностранно волеизявление без спазено предизвестие. Иска отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на длъжността и плащане на обезщетение за оставането му без работа, а евентуално иска плащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечно брутно възнаграждение.
В срока за отговор ответникът е възразил, че правоотношението е трудово въз основа на избор и е било прекратено чрез отзоваване на основание чл. 338 КТ.
Според ищеца длъжността не е била изборна, но въпреки това изборът е бил недействителен, поради нарушение на правилата за кворум и мнозинство и в този случай трудовото правоотношение е възникнало въз основа на трудов договор. Евентуално твърди, че в трудовия договор са договорени условия за 3-месечно предизвестие при прекратяване на договора, поради което е възникнало право на обезщетение за неспазено предизвестие.
По този правен спор въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на избор на ИК на Б., предвиден в Устава на Б.. Изборът е проведен легитимно при спазване на изискванията за кворум и мнозинство. Пълномощните на отсъстващите членове на ИК на Б. имат ясен обем на представителната власт и датата на пълномощните важи за ищеца, тъй като не е трето лице срещу което пълномощниците черпят права. Решението за избор било взето от ИК на Б. тъй като бил одобрен избора, извършен от Изпълнителното бюро на Б.. Трудовото правоотношение било прекратено чрез отзоваване, поради което исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3КТ и чл. 220, ал.1 КТ са неоснователни, тъй като работодателят е имал право на отзив, упражнил го е законосъобразно и при отзоваването не е предвидено предизвестие в КТ.
Недоволен от въззивното решение, касаторът подържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 , т.2и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. За да се посочи една длъжност като изборна следва ли освен да е предвидена в закон, акт на МС или Устав, да носи белезите на управленска такава, да има мандат и да са посочени основанията за отзоваване? 2. Изборната длъжност за треньор на националния отбор, предопределя ли изборната длъжност и за екипа му, съставен от помощник- треньори? 3. Пълномощно, което не е нотариално заверено и не съдържа изрично каква е изразената воля на упълномощителя по въпросите от дневния ред и как да бъде гласувано от пълномощника, гарантира ли установяване на самоличността му и прави ли упълномощеното лице „присъстващо“ за формиране на необходимия кворум? Необходимо ли е изрично да бъде изразена воля на упълномощителя как да се гласува? 4. Решението на Бюрото за избор, решение на компетентен орган ли е? Решението на ИК на Б. за одобряване на решението на Бюрото, представлява ли проведен избор? 5. Какво по характер е Т., ако изборът е проведен в противоречие с правилата на закона или друг акт и има сключено трудово споразумение с лицето? 6. Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ? 7. Допустимо ли е страните да уговарят прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие и дължи ли се обезщетение за неспазено предизвестие?
При тези данни относно обхвата на спора, правните изводи на въззивния съд, поставените въпроси и подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, въпросът който се поставя в Изложението следва да е включен в обхвата на правния спор и да е обусловил правните изводи, както и този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/, или при условие, че липсва задължителна практика, да е разрешаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал.1, т.2 КТ/ или да е необходимо изменението на посочената задължителна практика поради изменение на обществените условия или на законодателството /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, или при условие, че липсва задължителна практика, да е необходимо изясняване на точния смисъл на непълна, неясна или противоречива правна норма /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/ .
В случая първия и втория поставен въпрос не са обуславящи, тъй като по тях въззивния съд не се произнесъл, не са изложени мотиви от въззивния съд за това дали изборната длъжност следва да е управленска, както и дали има разлика за длъжностите треньор и помощник треньори относно квалификацията им като изборни. Или обобщено тези въпроси не касаят решаващите мотиви на въззивния съд. Третият и четвъртият въпрос са неотносими, тъй като са извън предмета на спора. Те касаят становището на касатора, че нарушението на изискванията за кворум и мнозинство води до недействителност на решението на ИК на Б.. Нарушенията на изискванията за кворум и мнозинство са извън предмета на спора по настоящото дело, тъй като съдът не може инцидентно да разреши този въпрос. Това е така, защото решенията на колективните органи на управление на юридическите лица са многостранни сделки, а многостранните сделки не са недействителни при неспазване на изискванията за кворум и мнозинство, а са отменяеми и за тях правилата за нищожност и унищожаемост не се прилагат /в този смисъл виж т.р. 1-2002- ОСГК, от което може да се изведе общото правило за порочните многостранни сделки/. Петият въпрос съдържа твърдение за осъществен факт и питане дали е възникнало субективно право от този факт, а въззивният съд не е прел за установена такава фактическа обстановка, поради което този въпрос не е обуславящ, тъй като преценката на обосноваността на въззивното решението е извън производството по чл. 288 ГПК. Шестият въпрос касае решението на въззивния съд по иска по чл. 128 КТ, което решение не подлежи на касационно обжалване в тази част и съответно не се преценяват основанията по чл. 280 ГПК. Седмият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено чрез отзоваване, а не на основание, уговорено извън предвидените в закона случаи. Отговорът на този въпрос е без значение за делото.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не е необходимо, а и е невъзможно да се прецени наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване- противоречие със задължителната практика на ВКС при тълкуването на правната норма, липсата на такава или необходимост от изменение на установеното задължително тълкуване на правната норма.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба на Р. М. З. срещу въззивно решение № 149/10.01.2017г. по в.гр.д. 7938/2016г. на СГС ІІ-В състав, в частта, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 128, т.2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149/10.01.2017г. по в.гр.д. 7938/2016г. на СГС ІІ-В състав в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването пред друг състав на ВКС в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: