4
4
Определение по т. д. № 650/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 650/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№828
София, 29.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 650 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. Иванова Д. от [населено място] срещу въззивно решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 3998/2010 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] срещу В. Иванова Д. от [населено място] е признато за установено, че жалбоподателката дължи и сумата 331,51 лв., представляваща разликата над присъдения от първата инстанция размер до пълния предявен размер, за предоставена, но незаплатена топлинна енергия за времето от месец февруари 2004 г. до месец април 2008 г., съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 4607/2009 г. на СРС.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът – по допустимостта на касационното обжалване в касационната жалба /част първа/ е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за изхода на делото и е обусловил волята на съда, формулирайки го така: “дали и кога са налице законовите предпоставки по осъществяване на прихващане по смисъла на чл. 104 ГПК”. Твърди се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението общ правен въпрос, свързан с предпоставките по осъществяване на прихващане дори и да се приеме, че съставлява конкретен въпрос, то разрешаването му не е от значение за крайния изход на делото, предвид характера на предявения иск и даденото от въззивния съд разрешение в обжалвания съдебен акт, както и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС относно наличието на основната предпоставка за достъп до касационен контрол.
Като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена неправилна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – но, при непълнота, неяснота или противоречия в закона, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай /нормата на чл.104 ЗЗД/. Всъщност, доводите имат отношение към твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаните основания за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законодателят ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 3998/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: