О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
Гр.С., 20.11.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6355 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.143/19.09.14г. по г.д.№.3620/14г. на ВКС, ІІ ГО, молбата на Г. Т. П. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на влязло в сила решение от 13.12.10г. по г.д.№.5797/10г. на Бургаски районен съд /Б./, потвърдено с решение от 15.04.11г. по г.д.№.359/11г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, е оставена без разглеждане като просрочена, производството по делото е прекратено, а молителят е осъден да плати на [фирма] 300лв. разноски.
Постъпила е частна жалба от Г. П., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че началото на тримесечния срок по чл.305 ГПК е неправилно определено, а пресъденият хонорар от 300лв. е прекомерен – несъразмерен на действително положения труд и сложността на спора.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
В разглежданата хипотеза молителят иска отмяна при условията на чл.303 ал.1 т.3 ГПК на влязло в сила решение от 13.12.10г. по г.д. №.5797/10г. на Б. – с което искът му за заплащане на сума на отпаднало основание е отхвърлен предвид намерено за основателно възражение за прихващане с вземане по изпълнителен лист от 10.09.04г., издаден въз основа на определение по ч.г.д.№.2843/04г. на Б. по реда на чл.237 ГПК /отм./. Позовава се на обстоятелството, че с влязло в сила на 22.05.2013г. решение №.683/19.05.2013г. по г.д.№.2286/12г. на Б. е признато за установено по отношение на ответната страна, че той не й дължи сумата, за която е издаден горепосочения изпълнителен лист, а с определение от 28.04.2014г. по г.д.№.1261/14г. /образувано поради унищожаването на г.д.№.2843/04г. на БОС/ този изпълнителен лист е обезсилен.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.3 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В този случай молбата следва да се подаде в тримесечен срок считано от деня на узнаването на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила /чл.305 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че в случая срокът по чл.305 т.3 ГПК трябва да се изчислява от момента на влизане в сила на решението от 19.04.2013г. – 22.05.2013г. Със същото, след извършеното оспорване по исков ред и успешното му провеждане, е прието, че не се дължи сумата за ползвана топлинна енергия за предявения период, за заплащането на която е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание от 10.09.04г. по г.д.№.2843/04г. на Б.. На практика именно това решение събаря основата, върху която е изградено решението, чиято отмяна се иска. Поради това и считано от влизането му в сила следва да се брои и тримесечния срок по чл.305 т.3 ГПК – който изтича на 22.08.2013г. Постановеното впоследствие обезсилване на изпълнителния лист е само последица от влязлото в сила решение и не може да обоснове друг начален момент на узнаването на обстоятелството за недължимост на вземането. Правният ефект на определението за обезсилване на процесния изпълнителен лист не е идентичен с този на определението за обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК – както твърди жалбоподателя. В последния случай заповедта е съдебният акт, по силата на който се нарежда съответното плащане, респективно нейните последици отпадат единствено и само с обезсилването й при условията на чл.415 ал.2 ГПК – поради непредявяване от ищеца в срок на иск по чл.422 ГПК – докато последиците от издаването на изпълнителния лист на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.237 ГПК/отм./ отпадат с успешното провеждане на отрицателен установителен иск /чл.254 ГПК отм./ – че пресъдената сума не се дължи, и обезсилването на така издадения изпълнителен лист предпоставя наличие на такова решение и не е задължително. Предвид изложеното подадената на 9.05.2014г. молба за отмяна е просрочена и правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане.
От друга страна не са налице предпоставките за намаляне на пресъдените разноски на ответната страна при условията на чл.78 ал.5 ГПК. При своевременно направено възражение за прекомерност, дори и да го намери за основателно, съдът не може да пресъжда адвокатски хонорар под минималния, установен в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /т.3 ТР 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В случая минимално дължимия адвокатски хонорар за отговор на молба за отмяна е в размер на 300лв. /чл.9 ал.4 вр. с ал.1 вр. с пар.1 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ – колкото са и пресъдени. Поради това и той не би могъл да бъде намален под тази сума.
С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното определение трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.143/19.09.14г. по г.д.№.3620/14г. на ВКС, ІІ ГО.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: