ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
София, 15.07. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1703 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. на РБ /ПРБ/ чрез зам.апелативен прокурор в АП В. В. М. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 05.VІ.2009г. по в.гр.д. № 122/2009г., с което след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменено решението на Т. окръжен съд от 21.ІV.2006г. по гр.д. № 1867/2005г. в отхвърлителната му част за сумата 2000лв. и вместо него е постановено друго, с което ПРБ е осъдена да заплати на В. Б. К. 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания и претърпян инсулт, причинени му вследствие незаконното му задържане под стража за период от пет дни в досъдебното производство по НОХД № 4850/2002г. на ВРС в периода 09. – 13.VІІ.2001г., приключило с оправдателна присъда, и първоинстанционното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част за разликата над 2000лв. до 20000лв.
Ответникът по касационната жалба В. Б. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в досъдебната фаза ищецът е бил задържан под стража като мярка за неотклонение в периода 09. – 13.VІІ.2001г. с определение на ВРС след обединяване на дознанията по повдигнатите му няколко обвинения в периода 1999 – 2001г., като с определение на ВОС по ЧНД № 1238/2001г. е освободен поради заболяване – инсулт, за който няма други данни по делото. Фактът, че инсултът е получен в ареста, е виден от протокола от с.з. при освобождаването и този факт не е бил оспорен от насрещната страна. Доколкото ищецът е бил лишен от свобода без законно основание и че задържането му най-малко е допринесло за рязкото влошаване на здравословното му състояние, съдът е приел, че искът е доказан по основание.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на ПРБ като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл “по материалноправният въпрос презумпция ли е настъпването на неимуществени вреди от осъщественото по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ деяние или ищецът трябва да докаже в производството конкретните негативни последици – претендирани от него в иска обстоятелства” при хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Сочат се пет решения на състави на ВКС и едно решение на АС В.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но в разглеждания случай той не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като такъв въпрос въззивният съд не е разрешил с атакуваното решение. Изводът си за основателност на предявения иск съдът не е направил на базата на презумиране на вредите /само по твърденията на ищеца/, а се е позовал на доказателства в тази насока, съдържащи се в приложеното към настоящото дело ЧНД № 2738/2001г. на ВОС. Като не е налице основната предвидена в разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, № 85 от 05.VІ.2009г. по гр.д. № 122/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: