О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 240/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Н., чрез пълномощника му адв. Н. Д., против решение № 100 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на Силистренския окръжен съд, с което като е отменил решението от 22.04.2010 г. по гр.д. № 1025/2009 г. на Силистренския районен съд в частта за прекратяване на брака между касатора и Върбина Х. Н. поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. на бащата, за определяне на режим на лични отношения между майката и детето Д., за издръжката на детето Д., за предоставяне ползването на семейното жилище на касатора и за присъдена държавна такса в тежест на Върбина Н., е постановил друго, като е прекратил брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство на Г. Н., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Д. на майката Върбина Н., определил е режим на лични отношения между бащата и детето, осъдил е Г. Н. да заплаща ежемесечна издръжка на Д. Н. в размер на 200 лв., считано от 22.04.2010 г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, предоставил е ползването на семейното жилище на Върбина Н. и децата Д. и В. до навършване на пълнолетие на второто и е присъдил в тежест на касатора държавна такса и разноски.
Ответницата по жалбата Върбина Х. Н., изразяват становище в писмен отговор и моли да не бъде допуснато касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса относно необходимостта от преценка дали семейното жилище може да бъде ползвано съвместно от двамата съпрузи и дали притежават и друго жилище, което може да задоволи нуждите на някой от тях. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като се позовава на противоречие с ППВС № 12/28.11.1971 г., решение № 247/25.06.2010 г. по гр.д. № 239/2009 г. и решение № 693/07.10.2009 г. по гр.д. № 1345/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1224/24.11.1993 г. по гр.д. № 566/1993 г. на ВС, ІІ г.о. Поставя още и въпроса за срока за предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права, в случаите, когато то е собственост на близки на другия съпруг. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с оглед на това, че в новия СК, в чл. 56 ал. 3 от който е въведен максимален срок от 1 година, липсва изрична разпоредба за неговото приложение по заварени брачни производства. По въпроса относно критериите за предоставяне упражняването на родителските права поддържа противоречие с решение № 699/01.10.2009 г. по гр.д. № 1122/2008 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейното жилище. Въззивният съд е приел, че с оглед интересите на децата, както и, че вината за развода е на съпруга и той е с по-високи доходи и има по-добра възможност за устройване в друго жилище следва да бъде предоставено на майката, а тъй като е собственост на родителите на другия съпруг е определил срок за ползването до навършване на пълнолетие на детето В., род. на 13.10.2000 г. Поставеният правен въпрос относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 12/28.11.1971 г. От значение за изхода на спора е и втория въпрос относно срока за ползване на семейното жилище, когато е собственост на близки на другия съпруг. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид, че касае приложението на нов закон и необходимостта от установяване на практика. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част не следва да се допусне. По въпроса относно критериите за предоставяне упражняването на родителските права не е налице противоречиво разрешение между обжалваното решение и посоченото в изложението на касатора решение. Различната фактическа обстановка в двата случая обуславя различния краен резултат. По останалите искове не са изложени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на Силистренския окръжен съд в частта за предоставяне ползването на семейното жилище.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: