2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 17.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 7343 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Ж., подадена чрез пълномощника й по делото адв. М. Г., срещу определение № 2683/18.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 636/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С него е върната частната касационна жалба с вх. № 6203/12.04.2013 г., подадена от същата жалбоподателка чрез пълномощника й срещу определение № 812/25.03.2013 г. по същото частно гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд, че жалбоподателката е била надлежно уведомена на 26.04.2013 г. за указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, като в тази връзка се излагат доводи, обсъдени по-долу.
Ответниците [фирма] и [фирма] не са подали отговори на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, окръжният съд е приел, че съобщението с указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба е връчено на жалбоподателката на 26.04.2013 г., но нередовностите не са отстранени до постановяване на определението. В тази връзка в мотивите към него е подчертано, че в частната касационна жалба е посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. 2, ет. 2.
Съобщението е връчено на 26.04.2013 г. на този адрес, но не на жалбоподателката или на пълномощника й по делото, а на друго лице – Т. К. – технически сътрудник.
Д. в разглежданата частна жалба, че жалбоподателката е физическо лице, поради което не би могла да има технически сътрудник, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК, съобщението може да бъде връчено на всяко друго лице – от домашните на адресата или което живее, или пребивава трайно по служба на адреса (например – работник, служител или работодател на адресата), което е поело задължението да предаде съобщението на адресата. Няма пречка и физическо лице да има технически сътрудник, който може да е негов служител по трудово правоотношение (съгласно § 1, т. 1, пр. 1 от ДР на КТ работодател може да е всяко физическо лице) или да работи при него по гражданско правоотношение.
Неоснователен е и доводът, че тъй като жалбоподателката е била извън страната, съобщението не би могло да й бъде предадено. Отсъствието от адреса и от страната би могло да бъде уважителна причина и основание за продължаване на процесуалния срок (чл. 63, ал. 1 от ГПК), или – ако е непредвидено и неотложно – основание за възобновяване на процесуалния срок (чл. 64, ал. 2 и чл. 46, ал. 4, изр. 2 и 3 от ГПК), но няма никакво отношение към редовността на връчването – чл. 46, ал. 4, изр. 1 от ГПК.
Основателен е обаче последният довод, наведен с частната жалба – че съобщението е следвало да бъде връчено на пълномощника на жалбоподателката по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, пр. 2 от ГПК, след като жалбоподателката има пълномощник по делото, връчването е следвало да бъде извършено на пълномощника й адв. М. Г. – на адреса на последната, посочен, както в пълномощното й по делото, така и в самата частна касационна жалба. От императивния характер на процесуалноправната норма на чл. 39, ал. 1, пр. 2 от ГПК следва, че след като връчването е извършено на адрес на жалбоподателката, а не чрез пълномощника й и жалбоподателката възразява срещу това връчване, то същото следва да се приеме за нередовно. В тази връзка следва да се отбележи и че макар, както в частната касационна жалба, така и в исковата молба, адресът на жалбоподателката, на който е извършено връчването – [населено място], [улица], вх. 2, ет. 2, да е посочен като ”съдебен адрес” и такъв „за връчване на призовки и съобщения” (т.е. – предпочитан от жалбоподателката, спрямо другия посочен от нея адрес – [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 3), то след като не е посочено лице, на което да се връчват съобщенията на този адрес, в случая не е налице съдебен адресат по смисъла на чл. 39, ал. 1, пр. 1 и чл. 40 от ГПК. Поради това, връчването на този адрес чрез технически сътрудник на жалбоподателката, не е равнозначно на изискваното от чл. 39, ал. 1 от ГПК връчване чрез пълномощника й по делото – адвокат – на адреса на последния или чрез съдебен адресат по делото.
По горните съображения, обжалваното определение № 2683/18.05.2013 г. се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на надлежно връчване на съобщение с указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2683/18.05.2013 г., постановено по частно гр. дело № 636/2013 г. на Бургаския окръжен съд;
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за по-нататъшно администриране – съгласно указанията в мотивите към настоящото определение, на частната касационна жалба с вх. № 6203/12.04.2013 г., подадена от Ж. Д. Ж. срещу определение № 812/25.03.2013 г., постановено по същото частно гражданско дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.