3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
С., 30.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 316/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. М. от [населено място] срещу решение № 724 от 22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 185/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 832/2008 г. на Пернишки окръжен съд е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 132 000 лв., ведно със законните лихви от 15.10.2008 г. до окончателното плащане, и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ за разликата над сумата 132 000 лв. до сумата 182 000 лв. В частта, с която е потвърдено решението на Пернишки окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ за разликата над сумата 182 000 лв. до пълния претендиран размер от 400 000 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила при условията на чл.296, т.2 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД. Излагат се доводи, че въззивният съд е основал изводите си за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД на предположение и е намалил обезщетението за неимуществени вреди, без да има доказателства по делото за виновно и противоправно поведение от страна на касаторката, допринесло за настъпването на вредите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е поставен въпросът за точното прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД от гледна точка на допустимостта съдът да основе извода си за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия на предположение. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12.02.2007 г. пътно – транспортно произшествие за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 182 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, което се дължи на ищцата за претърпените в резултат на произшествието неимуществени вреди, възлиза на 200 000 лв., но поради наличие на съпричиняване от нейна страна в съотношение 50:50 %, същото следва да бъде намалено с ? на основание чл.51, ал.2 ЗЗД като от полагащите се 100 000 лв. следва да се приспаднат изплатените доброволно от ответника – застраховател 18 000 лв. При формиране на извода за съпричиняване решаващият съдебен състав е отчел липсата на категорични доказателства относно механизма на произшествието и поведението на пострадалата към момента на настъпване на инцидента, но въпреки това е приел, че приносът й за настъпване на вредите следва да се счита за установен с оглед констатациите в заключението на съдебно – медицинската експертиза, според които получените вследствие на произшествието травми предполагат ищцата да е била прегазена от гумата на товарния автомобил, а не да е ударена от автомобила. Позовавайки се на тези констатации, въззивният състав е приел, че прегазването предпоставя към момента на съприкосновението с товарния автомобил ищцата да се е намирала на необезопасено място – в близко прилежание на товарната автокомпозиция или при опит да прескочи твърдата връзка между влекача и ремаркето, което сочи на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната част по поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. Произнасянето по този въпрос е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал. 1 ГПК. Същевременно даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК /служебно известни на настоящия състав/ решения – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., в които е застъпено разбирането, че при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита дали е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия по време на произшествието и настъпилия вредоносен резултат. Поради констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквото искане се поддържа в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 724 от 22.07.2010 г., постановено по гр. д. № 185/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Р. М. против [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над сумата 82 000 лв. до сумата 182 000 лв., ведно със законните лихви от 15.10.2008 г. до окончателното плащане.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :