4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
[населено място], 28.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №665 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. В. срещу решение №2376 от 02.12.2015г. по в.гр.д. №3049/2015г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №3340 от 18.05.2015г. по гр.д.№17127/2012г. на Софийски градски съд, І -10 състав, с което са отхвърлени исковете, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от К. А. В. срещу ЗАД [фирма], с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с усложнения от настъпилото на 18.03.2008г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че констатациите на Софийски апелативен съд, послужили като основание за постановяване на отхвърлителното решение, не са аргументирани, съдържат противоречия, а също така са изградени на формален принцип. Счита, че в обжалваното въззивно решение липсва изискваната от нормите на ГПК същинска проверка за правилност и законосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд решение.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ освен с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл.266 от КЗ /отм./, предвид динамиката на последната норма съобразно пар.27 от ПЗР на КЗ? 2. Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено – икономическите и социалните условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени? 3. Съществува ли противоречие между приетите по делото доказателства и мотивите на постановеното съдебно решение? 4. Дава ли основание приетата и неоспорена СМЕ, изготвена от доктор В., съдебен психиатър, искът да бъде уважен като основателен и доказан на основание установените по безспорен начин увреждания в психиката на ищеца? 5. Може ли се да се приеме за вярно становището на въззивния съд, че съдебно – медицинските експертизи по делото са достигнали до едни и същи изводи? 6. Може ли твърдяната в първоинстанционното и във въззивното решение липса на медицински документи от прегледи да се приеме за основателна при наличието на извършен преглед и СМЕ от доц. Г., преглед от психиатър, решение на ТЕЛК, при положение, че издадените от лекарите документи са депозирани заедно с исковата молба и представляват документи от извършените медицински прегледи след датата на твърдяното влошаване в началото на 2012г.? 7.Дават ли основание показанията на разпитания по делото свидетел П. Ц. Г., решението на ТЕЛК, цитираните по – горе медицински документи и СМЕ на доктор В., съставени след личен преглед на ищеца, да се приеме за доказано, че ищецът има увреждания в психиката, настъпили към началото на 2012г.? 8. Представлява ли обстоятелството,че Софийски апелативен съд не е обсъдил свидетелските показания на свидетеля П. Г. необоснованост и непълнота на съдебното решение и как влияе липсата на обсъждане на тези показания от съда на правната валидност, законосъобразност и правилност на постановеното решение? 9.Допустимо, правилно и законосъобразно ли е съдебното решение, което е постановено в противоречие с приета по делото и неоспорена съдебно – медицинска експертиза? Поддържа, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., а също и че са решавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение от 30.12.2012г. по гр.д.№2205/2011г. на САС, ГК, 4 състав, решение от 07.06.2010г. по гр.д.№129/2009г. на САС, ГК и решение от 07.04.2011г. по гр.д.№1852/2009г. на СГС, ГО, І -7 състав. Твърди,че поставените от него въпроси са и от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касационния жалбоподател доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено от ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи, че при ищеца не е налице усложнение в здравословното му състояние, включително и по отношение на психичиня му статус, което да е пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.03.2008г. ПТП. Изразил е становище, че мотивите на СГС са пълни, правилни и обосновани и на основание чл.272 от ГПК е препратил към тях. Обсъдил е доводите във въззивната жалба за неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, като е посочил, че първоинстанционният съд е обсъдил в пълнота всички изслушани и приети експертни заключения и правилно е стигнал до извода, че всички дават заключение за липса на причинно – следствена връзка между процесното ПТП, реализирано на 18.03.2008г. и евентуалното влошаване на здравословното състояние на ищеца, настъпило след 01.01.2012г., както се твърди в исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставенитe от касатора въпроси относно критериите за приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, не са обсъждани от въззивния съд, съответно по отношение на тях не е налице основната предпоставка за достъп до касация, тъй като те не са обусловили крайните изводи на съда. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ поради преценката за липса на причинна връзка между усложнението в здравословното състояние на ищеца след 01.01.2012г. и настъпилото на 18.03.2008г. ПТП. Поради това и съдът е приел, че на ищеца не се дължи заплащане на обезщетение, съответно не се е произнасял относно критериите за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение.
Останалите поставени в изложението въпроси не се отнасят до дадената от въззивния съд интерпретация на приложимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми, а до преценката на събраните по делото доказателства. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи при обсъждането на заключенията на назначените съдебно – медицински експертизи, представляват отменителни основания по чл.288 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК.
При липсата на основната предпоставка за допускане на касационен контрол на въззивното решение, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2376 от 02.12.2015г. по в.гр.д. №3049/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.