О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
С..16.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 09 ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 580/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма]-в несъстоятелност срещу решение № 2488 от 16.12.2015 г. по т.д. №4674/2015 г. на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 24.07.2014 г. по т.д. 4235/2014 г. на СГС,VІ-17, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Б. Е./н/ и [фирма]-гр. С. с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на изявление за прихващане, обективирано в нот. покана рег. № 8185, т.2, акт 63 от 26.06.2013 на нотариус рег.№ 221 на НК от страна на [фирма] на свое задължение в размер на 47 900 лева – част от цената на продаден автомобил по предварителен договор , сключен на 10.12.2010 г. между „Б. Е. като продавач и [фирма] – купувач срещу насрещно такова на неплатежоспособното дружество в размер на 388 478,10 лева-включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон-чл.645 ал.3 ТЗ и необоснованост на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се сочи наличие на конкретно основание по чл.280 ал.1, ГПК.
Ответниците по касация не изпращат отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, като е счетен за неоснователен искът на синдика на [фирма]-в несъстоятелност срещу „Б. Е./Н/ и [фирма]-гр. С. с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изявление за прихващане, от страна на [фирма] на свое задължение в размер на 47 900 лева – част от цената на продаден автомобил по предварителен договор, сключен на 10.12.2010 г. между „Б. Е. като продавач и [фирма] – купувач срещу насрещно задължение на неплатежоспособното дружество в размер на 388 478,10 лева-включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], въззивният съд е изложил в мотивите следните правни съображения:
Установено е, че [фирма] има качеството на кредитор на масата на несъстоятелността на „Б. Е./ н./ с прието вземане в размер на 388 478,10 лева, възникнало преди датата на откриване на откриване на производство по несъстоятелност. Процесното прихващане е извършено на 27.06.2013 г. т.е. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] – 19.10.2011 г. по молба от 25.01.2011 г. при начална дата на неплатежоспособността-22.04.2010 г.. Насрещното задължение на прихващащия кредитор [фирма] към неплатежоспособния длъжник в размер на 47 900 лева е възникнало по силата на самия предварителен договор , сключен на 10.12.2010 г. между „Б. Е. като продавач и [фирма] – купувач и следователно е придобито от последния преди датата на откриване на производство по несъстоятелност -19.10.2011 г.. Изложени са доводи, че в случая прихващащият кредитор е „придобил” по смисъла на чл.645 ал.3 ТЗ задължението си към неплатежоспособния длъжник преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, независимо от това, че изискуемостта на това задължение е поставено под отлагателно условие /сбъдването на бъдещо несигурно събитие/ -сключването на окончателния договор за прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил. Това условие се е осъществило с постановяване на решението на АС-Велико Търново от 06.02.2013 г. по арб. д. № 09/2012 г., с което предварителният договор е обявен за окончателен, съгласно чл.19 ал. 3 ЗЗД. Въпреки, че решението на арб. орган е постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, то като сбъднато отлагателно условие имало обратно действие, съгласно чл.25 ал.2 ЗЗД и следователно задължението е възникнало именно от датата на сключване на предварителния договор. От това следвало, че по принцип това насрещно задължение е придобито от [фирма] преди датата на откриване на производство по несъстоятелност -19.10.2011 г. по силата на сключване на самия предварителен договор откогато е станало и изискуемо, поради сбъдването в един по-късен момент, но с обратно действие на отлагателното условие . По делото е останало недоказан последният елемент от фактическия състав, съгласно чл.645 ал.3 ТЗ на правото да бъде обявено за относително недействително на извършеното процесно прихващане, а именно: прихващащият кредитор да е знаел към датата на придобиване на вземането или задължението, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат като обуславящи изхода по спора два въпроса, които обобщено се свеждат до това: от кой момент и на какво основание възниква задължението на купувача по предварителен договор за покупко-продажба за заплащане на цената, дали по силата на самия предварителен договор и от датата на сключването му или на основание окончателния такъв, съответно-от конститутивното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД.
При преценката на посочения от касатора въпрос относно наличие на характеристиките му на правен и от значение за изхода на спора настоящият състав на ВКС счита, че последният не отговаря на същите. Преди всичко отговорът на така поставения въпрос зависи от съдържанието на всеки един конкретен предварителен договор, според изявената в него воля на страните за това от кога се дължи плащането на цената. В този смисъл въпросът е фактически/ отговорът му е в зависимост от конкретното съдържание на правопораждащия факт-в случая съдържанието на предварителния договор / , а не правен такъв-т.е. по тълкуването и приложението на конкретна правна разпоредба. Въпросът не и обуславящ изхода на конкретния спор-искът е отхвърлен, поради недоказаност на последния елемент от фактическия състав на правото по чл.645 ал.3 ТЗ – прихващащият кредитор да е знаел към датата на придобиване на вземането или задължението, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Следователно, отговорът на посочения в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не би довел до различен изход на конкретния правен спор. От изложеното следва, че няма основание за допускане на касационно обжалване: не е налице първата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК-наличие на формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретния спор, който да е годен за дискреция по допълнителните критерии в т.1-3 на същия законов текст.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2488 от 16.12.2015 г. по т.д. №4674/2015 г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: