О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 01.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 50 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. С. и К. Д. Д., чрез пълномощниците им адв. Б адв. Гачев, срещу определение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-в състав, постановено в закрито заседание на 28.10.2009г. по въззивно гр.д. № 2974/2009г., с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от М. Д. С. и К. Д. Д. искове по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС против Х. С. Г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът неоснователно е счел, че ответникът Х. Г. е конституиран служебно. Напротив, ищците са поискали конституирането му с молба от 03.04.2002г. и с определение от 05.04.2002г. съдът е уважил молбата. На второ място се излагат доводи, че двамата ответници са необходими другари и затова е допустимо служебното конституиране. Предпоставка за необходимото другарство е фактът, че правата и на двамата ответници – произтичат от един юридически факт – договора за покупко-продажба от 16.01.1964г. Поради това решението следва да е еднакво спрямо тях на основание чл. 172, ал.2 ГПК/отм./ На последно място се сочи, че правилното конституиране на задължителните необходими другари е от значение за редовността на исковата молба и на основание чл. 100, ал.4 ГПК/отм./ следва да се счита, че нередовната искова молба е станала редовна от момента на подаването й, което означава, че е спазен срокът по чл.7, ал.1 ЗВСОНИ. По тези съображения жалбоподателите молят за отмяна на определението изцяло или евентуално само относно иска по чл. 108 ЗС.
Ответницата по частната жалба А. Б. Г. я оспорва. Излага мотивирано становище за законосъобразност на определението.
Ответниците Х. С. Г. и Столична община не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 2974/2009г. на Софийски градски съд е въззивно и е образувано по реда на чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна от касационната инстанция на решение на същия съд по гр.д. № 4381/2000г. Спорът е по иск на К. и М. Д. против А. Б. Г. и Столична община с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за установяване нищожност на придобиване от държавата на апартамент в гр. С. на ул.”Д” № 3. Обективно съединен с иска по чл. 7 ЗВСОНИ е и иск по чл. 108 ЗС. Софийски районен съд е отхвърлил исковете. В течение на първото въззивно производство по гр.д. № 4381/2000г. Софийски градски съд с определение от 04.03.2002г. е оставил без движение исковата молба с указание ищците да посочат адрес за призоваване на съпруга на ответницата А или неговите наследници. Изтъкнал е съображения, че имотът е придобит в условията на съпружеска имуществена общност и съпругът се явява необходим другар на ответницата. Тъй като се оказало, че С. Г. е починал през 1971г. ищците са посочили наследника на С. Г. – Х. Г. и поискали конституирането му. С определение от 05.04.2002г. съдът е конституирал Х. Г. като ответник – необходим другар на А. Г. и е постановил решението си и спрямо него. В мотивите на отменителното решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, № 993 от 10.07.2008г. по гр.д. № 4136/2007г. изрично е посочено, че при новото разглеждане въззивният съд следва да съобрази допустимостта на производството по отношение на Х. С. Г. с оглед на факта, че бракът на А. Г. и С. Г. е прекратен през 1971 със смъртта на С. Г. и към момента на предявяване на иска имотът не е съпружеска имуществена общност, а съсобствениците А. Г. и Х. Г. не са необходими другари, още повече, че конституирането на последния е извършено след срока по чл. 7, ал.1 ЗВСОНИ.
Именно в изпълнение на тези указания въззивният съд е постановил обжалваното определение, като е изложил същите мотиви, а именно: съпружеската общност върху имота между А е прекратена през 1971г. и при предявяване на иска имотът е съсобствен между А сина й Х. Г. , който не се явява необходим и задължителен другар на майка си по предявения иск. Посочено е също така, че към момента на конституирането на Х. Г. – 05.04.2002г. е изтекъл преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 7 ЗВСОНИ, поради което искът е недопустим и на това основание.
При преценка на изложените фактически обстоятелства относно конституирането на Х. Г. , съставът на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Видно е, че действията по конституирането му са предприети служебно от съда с цел да бъде осигурено участие в процеса на съпруга на ответницата А, който би бил задължителен и необходим другар по предявените искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, касаещи имот съпружеска общност. След като е било установено, че съпругът е починал преди завеждане на иска съдът, вместо да преустанови действията си в тази насока, е конституирал като необходим другар Х. Г. , който е наследник на съпруга С. Х. Г. се явява съсобственик на имота по наследство, а съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 172, ал.2 ГПК/отм./ по предявения иск за собственост. С оглед на това участието на Х. Г. в процеса не е задължително и исковата молба не е била нередовна поради неконституирането му, както е приел въззивният съд в определението си от 04.03.2002г. по гр.д. № 4381/2000г. Поради това, извършеното служебно конституиране на този ответник се явява незаконосъобразно. Независимо, че с молбата си от 03.04.2002г. ищците са посочили имената и адреса на ответника и са поискали конституирането му, то това действие се явява такова в изпълнение на дадените от съда указания в определението от 04.03.2002г. Ищците не са изложили фактически обстоятелства и петитум на иска спрямо Х. Г. ; липсва и твърдение, че той владее имота; поради това не може да се приеме поддържаното в жалбата, че той е конституиран по реда на чл. 117, ал.4 ГПК/отм./. Несъстоятелен е и доводът за приложение на чл. 100, ал.4 ГПК/отм./, тъй като както бе прието по-горе исковата молба не е била нередовна поради непосочването на Х. Г. за ответник. Отделно от изложеното, в случая е от решаващо значение, че към момента на конституирането на Х. Г. /05.04.2002г./ е изтекъл преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 7 ЗВСОНИ, включително и възстановеното действие на срока в периода от 21.11.1997г. до 31.03.1998г. съгласно §2 ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр.107/18.11.1997г./ до обявяването му за противоконституционен с Решение №4 от 11.03.1998г. на Конституционния съд на РБ. Ето защо неговото участие в процеса се явява недопустимо и въззивният съд законосъобразно е прекратил производството спрямо него.
Поради изложеното обжалваното определение, като правилно и законосъобразно постановен акт, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-в състав, постановено на 28.10.2009г. по гр.д. № 2* по описа за 2009г., с което е прекратено производството по делото спрямо ответника Х.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: