О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 83
гр. София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 6400 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. В. Ж. срещу решението от 04.01.2013 г. по гр. дело № 12975/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ – Г състав.
Ответникът [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. дело № 45479/2010 г. на Софийски районен съд, с което първостепенният съд е отхвърлил предявения от настоящата жалбоподателка против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 357 КТ за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща неизплатена годишна премия за 2008 г., по чл. 2.3, вр. чл. 2.4 от трудов договор № 169/03.04.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2010 г. до окончателното изплащане и е присъдил в полза на ответника разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел следните мотиви: през процесната година работата на отдела, ръководен от ищцата е била изключително незадоволителна и не е бил постигнат заложения бюджет и цели, а конкретният принос на Ж., като ръководител на същия отдел е незадоволителен за работодателя; преценката на работодателя за работата на ищцата през 2008 г. е отразена в меморандум от 19.01.2009 г., който е надлежно приет, като доказателство, без да е оспорен и в него са отразени констатации за това, че неизпълнението на конкретно възложения бюджет за депозити е 73 %, в които е включена сумата по ескроу депозит от Агенция по приватизацията непредставляваща конкретна заслуга на отдела и при изключване на същата сума изпълнението е едва 58 %, което според работодателя показва неизпълнение на бюджета; ищцата, на която е възложена доказателствена тежест в процеса не установява постигнати от нея резултати, за да обоснове евентуална дължимост на премията; „Формата за оценка за представянето на служителя”, като анализ на работодателя за извършеното през годината също така отразява, че оценката за дейността на ищцата през процесния период е под средното ниво /две по скалата до пет/, което според показателите на банката се свързва с липсата на необходими компетенции за длъжността и нуждата от обучение; ищцата не е оборила констатациите във формуляра; клузата в чл. 2.3 от трудовия договор оставя заплащането на годишна премия в зависимост от постигнатите от служителя резултати, когато според преценката на работодателя те са задоволителни; при незадоволителни резултати /какъвто е настоящия случай/ работодателят няма задължение за заплащане на годишна премия.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва: „Задължава ли чл. 236 ал.2 съдът да изложи мотиви по всички защитни тези, доводи и възражения на страните и представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на мотиви и изводи на съда по основни доводи и възражения на някоя от страните?”. Във връзка с него се поддържа, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение вследствие липсата на мотиви по възраженията и доводите на ищцата относно доказателствената стойност на меморандума от 19.01.2009 г. и оценката за работата през 2008 г, което било в противоречие със съдебната практика, обективирана в приложени решения на състави на ВКС. Жалбоподателката не релевира основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът й е развит не с оглед на правни разрешения на въззивния съд по приложение на процесуалния закон, а въз основа на твърдения за процесуални нарушения, представени като установени в процеса факти, съставляващи отклонение от приложената практика. Установяването на нарушения на закона, включително и процесуални нарушения може да се проведе при допуснат касационен контрол в производство по чл. 290 ГПК, поради което в производство по чл. 288 ГПК, каквото е настоящето, въвеждането на въпрос, предпоставящ твърдени процесуални нарушения не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следващите въпроси в приложението са следните: „Измества ли се доказателствената тежест от ищеца върху ответника, когато признание за ползващ/изгоден за ищеца факт /чието доказване му е възложено/ се съдържа в частен документ подписан и представен от ответника; при условие, че в частен документ, съставен от ответника, се съдържа твърдение за изгоден за ищеца факт /възложен му за доказване/, налице ли е извънсъдебно признание за този факт и доказан ли е той с оглед възложената на ищеца доказателствена тежест”. Първият от цитираните въпроси се основава не на разрешенията, обосновани във въззивното решение, а на възражението на жалбоподателката, поддържано в процеса за изпълнение на бюджета за кредити. Само въпроси, по които въззивният съд е формирал решаващите си изводи се излагат общи основания по чл. 280, ал.1 ГПК /арг. т.1 ТР №1/2009 на ОСГКТК/. Цитираният въпрос не е свързан и с допълнително основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като в приложената практика на състави на ВКС не се разглежда изместването на доказателствената тежест „от ищеца върху ответника”, а значението на частния свидетелствуващ документ, като извънсъдебно признание. С вторият въпрос също така не се релевира основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като и неговото въвеждане е направено с оглед на възражението на жалбоподателката, посочено по – горе, а не на разрешенията във въззивното решение, а освен това не е налице отклонение от разрешенията в решение № 249-2011 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е изложено, че „признанието”, като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. Нищо различно от това разрешение не е приел въззивния съд. Предвид изложено следва да се приеме, че с горните въпроси не са обосновани общи и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Следващият въпрос е формулиран, така: „Допуснато си е съществено процесуално нарушение, след като определението по чл. 146, ал. 4 , с което е отказано допускане събиране на дадени доказателства, като неотносими, не е мотивирано?”. Този въпрос е относно нарушение по чл.281, т.3 ГПК, което както вече се посочи не се разглежда в настоящето производство. С оглед разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 на ОСГКТК за съдържанието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не съставляват формулиране на правен въпрос оплакванията на страната по съществото на спора. Нещо повече, оплакванията за неправилност на съдебния акт са ирелевантни за производството по допускане на касационното обжалване. Освен това цитирания въпрос не отговаря на извършените от въззивния съд процесуални действия. Твърдението, че „в постановените актове липсваха, каквито и да са мотиви” не отговаря на данните по делото, тъй като определението на Софийски градски съд от 04.12.2012 г., с което е оставено без уважение искането за допускане на експертиза е мотивирано и процедирането на въззивния съд не е в отклонение от съдебната практика, а действията на първоинстанционния съд засягат първоинстанционното решение, което не е предмет на обжалване пред ВКС. Поради това и с този въпрос не е обосновано приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателката е поставила следният въпрос, който свързва с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „в случай, че в първо ОСЗ и/ или с доклада по делото са допуснати доказателства /доказателствени искания на ответника, незаявени с отговора на исковата молба, а след това – преклудирана ли е възможността за ищеца да прави възражения и доказателствени искания във връзка с така допуснатите по искане на ответника допълнителни доказателства; длъжен ли е съдът да даде на ищеца възможност да направи възражения и доказателствени искания във връзка с приети от съда доказателства поискани от ответника не с отговора на исковата молба, а след това”. Цитираните въпроси не са развити в нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателката не е обосновала допълнителни основания по разпоредбата, които при неправилна или неактуална съдебна практика, предпоставят позоваването на такава и посочване от страна на касатора на насоката, в която следва да бъде развита съдебната практика, а при липса на съдебна практика се изисква касаторът да отрази разпоредбите, които счита за непълни, неясни или противоречиви, за да бъдат тълкувани /арг. т. 4 ТР № 1/2009 на ОСГКТК/. Не е обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК е неприложимо, ако е налице задължителна съдебна практика, поради което паралелното поддържане на двете основания, както са въведени от жалбоподателката е недопустимо. По чл. 280, ал.1, т.1 ГПК страната не е обосновала допълнително основание чрез посочване на противоречието между правните разрешения във въззивното решение и решението на ВКС, на което се позовава. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по приложението на чл.266, ал.3 ГПК е оплакване по чл.281, т.3 ГПК, неотносимо към настоящето производство.
Жалбоподателката е поставила следните въпроси, които свързва с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „изчерпателно ли са изброени в чл. 253 ГПК, основанията, на които съдът може да отмени свое собствено определение; спорът между страните относно допускането на дадено доказателство/ доказателствено искане /едната страна желае да се допусне, а другата се противопоставя/, отговаря ли на хипотезата на чл.254, ал.1 за „противоречащи искания на страните”. С тези въпроси не се релевират основания за допускане на касационен контрол. Поставянето им не е свързано с обосноваване на приетите от въззивния съд разрешения по тях, като последния въпрос е въведен общо без оглед произнасянето на въззивния съд. Не са обосновани и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК чрез позоваване на неправилна или неактуална практика, а при липса на такава на непълна, неясна или противоречива уредба, за да бъде тълкувана. Поради изложените съображения следва да се приеме, че с тези въпроси не е релевирано основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Необосноваването на основания по чл. 280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на решението.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.01.2013 г. по гр. дело № 12975/2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ – Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: