О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 21.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4659/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],подадена от юрисконсулт Л.Т., против въззивно решение от 20.03.2013 г. по гр.д.№ 12799/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.06.2012 г. по гр.д.№ 33483/2011 г. по описа на Софийски районен съд,с което е признато за установено, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че А. П. Г. не дължи на касатора сумата от 7579,41лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия за периода от 30.05.2008г. до 07.03.2011г. и дружеството е осъдено да й заплати направените по делото разноски в размер на 906,08лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ,ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи,че въпросът в обжалваното решение – длъжен ли е въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди доводите във въззивната жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация А. П. Г. , чрез процесуалния си представител – адв. Р., представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото , отчитайки доказателствената тежест на ответника/касатор за установяване на дължимостта на процесната сума в производството по предявения отрицателен установителен иск,както и давайки отговор на единственото твърдение в бланкетната въззивна жалба, че не е налице в случая „корекция” на сметката на абоната,а извършеното представлява поправка на очевидна фактическа грешка в данните за електромера в клиентската система е приела,че хипотезите на корекция при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия са подробно регламентирани в чл.25 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи, като в същите общи условия е определена методиката на остойностяване и съответното коригиране на констатираното неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия.Съобразявайки се с разрешенията дадени в постаянната практика на ВКС е приела,че е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция, въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия.Поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 ,т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ,ал.1 от З. и чл.26 ,ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия/вкл. и при признато изрично от потребителя осуетяване на отчитане/ противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положената грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.Прието е,че дори такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление.Нищожните клаузи биха могли да бъдат замествани не с друга трактовка на същата разпоредба, а с нови клаузи, които налагат изрично договаряне с конкретния потребител на съответната неустойка,поради което ирелевантен за предмета на спора остава въпросът за наличието на хипотеза за корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, за което от служители на касатора/ответник е съставен констативен протокол за неточно измерване или неизмерване на електрическа енергия,защото дори и да е съставен в съответствие с прилаганите от доставчика Общи условия, констативният протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправен и/или процесуалноправен въпрос,а по същество смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния /чл. 281, т. 3 ГПК/, но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК,т.е. неправилност на решението и отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона и развитието на правото. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 3 от ГПК основание.
Касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен и/или процесуалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е направено в настоящия случай. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквато също не се сочи, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При този изход на делото се дължат направените разноски на ответника за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2013 г. по гр.д.№ 12799/2012 г. по описа на Софийски градски съд, АО,ІІІ – В състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. П. Г., ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес – София, [улица],ет.1 –адв.К. Р. разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: