4
4
Определение по т. д. № 704/2010 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 704/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№83
С.,16.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 704 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. П. В. от[населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. Пл. К. срещу въззивно решение № 51/16.04.2010 г. по в. гр. д. № 53/2010 г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 505/18.12.2009 г. по гр. д. № 1193/2009 г. С последното, жалбоподателят е бил осъден да заплати на А. И. В. сумата 15 000 лв., с която неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2009 г. на основание чл. 534, ал.1 от ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК. Жалбоподателят е формулирал значимия процесуалноправен въпрос по следния начин: “Следва ли при спор по чл. 534 ТЗ съдът да изследва въпроса за фактическата размяна на имуществени блага между кредитора /ищец/ и длъжника /ответник по иска/, при която да е възникнало неоснователно обогатяване в полза на длъжника” Твърди се, че въззивният съд в своите мотиви е възприел разрешението, дадено от ВКС, ТК, Второ отделение по Решение № 42/07.04.2009 г. – по т. д. № 453/2008 г. Според жалбоподателя, въпросът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища, като се позовава на Решение от 14.12.2006 г. по гр. д. № 2539/2006 г. на К. районен съд; Решение от 13.03.2008 г. по гр. д. № 849/2006 г. на В. окръжен съд; Решение от 07.11.2007 г. по гр. д. № 370/2006 г. на В. окръжен съд; Решение от 13.07.2007 г. по т. д. № 88/2006 г. на Д. окръжен съд, приложени към касационната жалба.
Поддържа се, че са налице и основания по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като точното прилагане на правната норма изисквало постановяване на единна практика от ВКС, с която съдилищата да се съобразяват за напред при разглеждане на искове с правно основание чл. 534 ТЗ.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускането на касационно обжалване, както и по неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен иск с правно основание чл. 534 ТЗ, Г. окръжен съд е счел, че специалният иск за неоснователно обогатяване по този текст на закона, се различава съществено от исковете по чл. 55-59 ЗЗД, и за установяване основателността му не следва да се изследва въпросът имало ли е размяна на имуществено благо от единия патримониум в другия. Позовал се е на практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, цитирайки решение № 42/07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Поставеният въпрос за това дали е нужно при иск с правно основание чл. 534 ТЗ да се установява фактическо разместване на блага между страните съставлява правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловен от правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Макар и да е значим за спора, поставеният процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, тъй като не е доказано релевираното от касатора във връзка с него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие в съдебната практика. Представените решения не съдържат отбелязване, че са влезли в сила, за да се приеме, че с тях е разрешен окончателно поставеният правен въпрос по начин, различен от този по въззивното решение.
Наред с това, не е налице и допълнителното основание по т. 3 на чл. 280 ГПК за достъп до касационно обжалване По смисъла на тази разпоредба точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и за това не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Всъщност, по поставения правен въпрос е налице отговор в цитираното и от въззивния съд решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата, с оглед постановката на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и изложеното в задължителното решение правно разрешение се възприема изцяло от настоящия състав.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 51 от 16.04.2010 г. по в. гр. д. № 53/2010 г. на Г. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: