2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София,31.01.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 40/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] /с предходно наименование [фирма]/, срещу определение № 11 485 от 02.07.2012г. по ч. гр. д. № 8187/2012 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 28 състав разпореждане от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 17 851/2010г.
С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В. Г. Ханджийски, М. Н. Д.-Д. и А. П. Л., всички от [населено място], в качеството им солидарни длъжници по договор потребителски банков кредит № SL-0046-06 от 09.11.2006 г. и договор за поръчителство от същата дата, за сумата 4 611.15 лв. – главница и сумата 128.87 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. – 15.04.2010 г.
По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно, като са изложени и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответниците – В. Г. Ханджийски, М. Н. Д.-Д. и А. П. Л., всички от [населено място] – не заявяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, които са под 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] /с предходно наименование [фирма]/ частна касационна жалба срещу определение № 11 485 от 02.07.2012г. по ч. гр. д. № 8187/2012 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: