3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
Гр. София,18.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2376/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Банкова от [населено място] срещу въззивно решение № 311 от 19.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3549/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5737 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1264/2011 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от С. Г. Банкова против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 24.07.2010 г. пътно – транспортно произшествие, и на ЗК [фирма] са присъдени разноски по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК. Решенията са постановени при участие на Р. И. В. от [населено място] в качеството на трето лице – помагач на страната на ЗК [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основното оплакване в жалбата е, че въззивният съд недопустимо е основал изводите си относно механизма на увреждащото произшествие и поведението на участвалия в него водач на показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели и на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, без да отчете заинтересоваността на свидетелите и без да кредитира показанията на единствения свидетел – пряк очевидец на инцидента.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано със сочените в касационната жалба процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата и с необосноваността на изводите, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ. Според касаторката, разгледаният от въззивния съд казус е „уникален”, което налага ВКС да се произнесе „докъде се простира доказателствената стойност на постановлението за прекратяване на наказателното производство; кои неща в него следва да се приемат като доказателство и кои не следва” и да прецени „правилно ли са приложени текстовете по ЗДвП и чл.235 ГПК”. С изложението са представени решения на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е депозиран отговор и от третото лице – помагач Р. И. В., който счита искането за допускане на касационно обжалване и касационната жалба за неоснователни.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Банкова против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства не се установява деликтно поведение на застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК [фирма] водач – Р. В., което да се намира в причинна връзка с телесните увреждания на ищцата, получени при инцидент на 24.07.2010 г. Въззивният съд е направил този извод след анализ на заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи – автотехническа и медицинска. Съобразил е мнението на вещото лице – травматолог, че констатираните при преглед в лечебно заведение телесни травми е възможно да са били получени както при падане на пострадалата вследствие на чуждо въздействие, така и при самостоятелно падане от собствен ръст. Взел е предвид и становището на вещото лице – автоексперт, че не съществува технически способ за установяване дали ищцата е била блъсната от водача Р. В. при движение на управлявания от него автомобил на заден ход или е паднала зад автомобила след подхлъзване, в каквато насока са депозираните по делото свидетелски показания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Касаторката не е посочила кой е разрешеният с обжалваното решение правен въпрос, обусловил отхвърлянето на иска по чл.226, ал.1 КЗ. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано единствено с доводи за неправилност на решението, които не попадат в обхвата на специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Значимият за изхода на делото правен въпрос не може да бъде уточнен и от касационната инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК, изяснени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се припокрива изцяло със съдържанието на жалбата и приповтаря наведените в нея оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Нарушенията на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата и необосноваността на изводите за липса на противоправност в поведението на застрахования водач, с които е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване, съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В това им качество същите могат да бъдат обсъждани само в производството по чл.290 ГПК, но не и да бъдат съобразявани като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тази насока са и изричните указания, дадени от ОСГТК на ВКС с цитираното тълкувателно решение.
Освен, че не е посочила релевантен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, касаторката не е доказала и нито една от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените с изложението съдебни решения не съдържат отбелязване за влизане в сила /с изключение на решението по гр. д. № 397/2011 г. на Софийски апелативен съд/ и не биха могли да се обсъждат в аспекта на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, включително поради това, че в самото изложение липсва позоваване на тях и няма обяснение за връзката им с обжалваното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 19.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3549/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :