6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София,17.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1317/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 7621 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 1721/2013 г. на Софийски градски съд, ІV В състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 66 състав решение № ІІ-66-90 от 20.08.2012 г. по гр. д. № 9292/2011 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма] (понастоящем О.), [населено място] срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 79, ал. 1ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане цената на доставен и положен бетон в размер на сумите: 3 493.80 лв. – по фактура № 506161 от 01.05.2010 г., 13 842 лв. – по фактура № 506347 от 19.07.2010 г. и 6 380.40 лв. – по фактура № 506386 от 02.08.2010 г., както и на сумата 864.31лв. – мораторна лихва върху трите главници за периода от 02.08.2010 г. до 08.12.2010 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – че е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Оплакването за недопустимост е аргументирано с твърдението за нередовност на исковата молба предвид липсата на достатъчна индивидуализация на всяка от претенциите по отношение стоката и обекта, на който същата е доставена. Според касатора, обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприлагане нормата на чл. 183 ГПК за представяне в оригинал на приложените от ищеца доказателства, както и в неоткриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК за оспорване на авторството им. Излага подробни съображения и за недоказаност на предявените искове, доколкото не е установено наличие на облигационни правоотношения между страните, нито надлежно изпълнение на задълженията на продавача за доставката и качеството на процесните количества бетон чрез надлежните за това документи, предвидени в специалните нормативни актове – Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, Правила за контрол на приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции и Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти.
Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Редовна ли е исковата молба, ако ищецът не е конкретизирал „по пера” всеки един от обективно съединените искове, а е посочил общата сума като цена на иска, при условие, че видно от обстоятелствената част на исковата молба се излагат доводи за различни престации, общото между които е мястото на изпълнение; 2. В горната хипотеза налице ли е нарушение на правото на защита на ответника, респ. на правото на равнопоставеност на страните в гражданския процес; 3. Задължен ли е решаващият съд да приложи разпоредбата на чл. 183 ГПК в производството пред въззивната инстанция, когато страна в процеса е поискала да се представят в оригинал събрани по делото в първата инстанция писмени доказателства, респ. налице ли е преклузия за това процесуално право по смисъла на чл. 133 и чл. 140, ал. 3 ГПК; 4. Длъжен ли е съдът да открие производство по оспорване на представени доказателства, когато такова оспорване е направено своевременно или това е възможност, която съдът има право да упражни по свое усмотрение; 5. Допустими ли са всички доказателствени средства, уредени в ГПК, при доказването на извършени престации, които попадат в приложното поле на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, или доказването на тези престации е ограничено до „актовете”, изчерпателно изброени в наредбата”.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 348 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 473/2010 г. на ІІІ г. о., както и че се решава противоречиво от съдилищата, а по отношение на останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика по тях.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съображения за което излага в писмен отговор от 17.04.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на сумата 13 842 лв. по фактура № 506161 от 01.05.2010 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на исковете с предмет вземания, произтичащи от договорите за търговска продажба, транспортиране и полагане на бетон, обективирани в другите две фактури – фактура № 506161 от 01.05.2010г. и фактура № 506386 от 02.08.2010 г., както и акцесорните претенции за мораторна лихва върху тези суми, жалбата е недопустима, тъй като всеки от тези искове е с цена под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ, за сумата 13 842 лв., въззивният съд е приел за доказана дължимостта на същата, произтичаща от сключения между страните договор за продажба и полагане на бетон, обективиран във фактура № 506161 от 01.05.2010 г. Решаващият състав е приел, че процесната фактура и експедиционните бележки към нея, подписани от страните по делото, по чиито оригинали първата инстанция е извършила констатация за идентичност, съдържат удостоверителното изявление на ответника по иска за получаване на стоката (бетон определен клас) и услугата (полагане на бетона с бетон-помпа), с включен и транспорт. Като доказващо сключването на този договор, изпълнението му от страна на ищеца [фирма] и съответно дължимостта на сумата по посочената фактура, въззивният съд е преценил и данните от неоспореното заключение на счетоводната експертиза, че фактурата е отразена в счетоводството на ответника и в дневника за покупки за м. 07. 2010 г. като сделка по ЗДДС с право на пълен данъчен кредит, както и че същият е подал справка-декларация по ДДС и ефективно е ползвал ДДС. Отчетено е и обстоятелството, че в отговор на молба на [фирма] за потвърждение на задължения на ответника, на 13.12.2010 г. същият е признал изрично, че салдото на задълженията му към ищеца за доставка на бетон възлиза на сумата 240 987 лв., посочена също в отправената до него нотариална покана с приложени фактури, една от които е и процесната фактура № 506161 от 01.05.2010г.
С оглед на тези данни, Софийски градски съд е приел, че дори да е неавтентичен документ и да е подписана от лице без представителна власт, в какъвто смисъл е оспорването и от ответника по иска, поради непротивопоставянето му веднага след узнаване за извършените от негово име действия, те следва да се считат потвърдени съгласно презумпцията на чл. 301 ТЗ и затова фактурата обективира постигнато между страните съгласие по съществените елементи на договора за продажба на бетон със съпътстващ транспорт и услуга по полагането му. Позовавайки се на конкретно цитирана задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдебният състав е преценил счетоводното отразяване на фактурата от страна на ответника като признание на задължението по нея и доказваща съществуването на същото.
Като неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба за нередовност на исковата молба поради това, че обстоятелствата, на които се основават исковете, уточнени и във въззивното производство, позволяват индивидуализация на спорното право откъм източник на задължения със съществените му елементи.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпросите, с които същото е обосновано, са поставени общотеоретично, а не конкретно, като техният отговор се съдържа в самата нормативна уредба – както по отношение задълженията на съда да следи за редовността на исковата молба, така и по отношение задълженията му във връзка с направените от страните доказателствени искания и оспорване на представените доказателства. Поради това, не може да се счете, че тези въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено и в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, отсъствието на тази предпоставка произтича и от обстоятелството, че част от въпросите изобщо не са били предмет на обсъждане във въззивния акт. По-конкретно: По искането за представяне на оригиналите на приложените към исковата молба документи и във въззивното производство съдът не е взел становище, но в тази насока касаторът не е поставил процесуалноправен въпрос и поради това оплакването му в тази насока не може да бъде преценявано като основание за допускане на касационния контрол. Доколкото е приел, че са неотносими към основателността на претенциите, въззивният съд не е обсъждал и доводите на въззивното дружество са несъставяне на актовете по време на строителство, изискуеми съгласно специалната правна уредба. На практика, поставените от касатора въпроси представляват по своята същност оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които, съгласно цитирания тълкувателен акт, са основания за самото касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК), а не за допускането му (чл. 280, ал. 1 ГПК).
Независимо от горното, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и поради това, че заявените от касатора основания не са осъществени. Доколкото изводът за редовност на исковата молба е направен с оглед конкретното й съдържание, при съобразяване и на уточнението й в хода на въззивното производство, не може да се счете, че е налице противоречие с цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Липсват данни и за вероятна недопустимост на въззивния акт поради нередовност на исковата молба, тъй като настоящият състав намира, че изложените в същата обстоятелства позволяват спорното право да бъде индивидуализирано в достатъчна степен. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, овен че е заявено бланкетно, отсъствието му произтича и от съществуването на богата съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 800 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 0338730 от 15.04.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7621 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 1721/2013 г. на Софийски градски съд, ІV В състав в частта по отношение на иска за присъждане на сумата 13 842 лв. по фактура № 506161 от 01.05.2010 г. и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху тази сума за периода от 02.08.2010 г. до 08.12.2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 7621 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 1721/2013 г. на Софийски градски съд, ІV В състав в останалата й част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], № ЕИК[ЕИК], [населено място], кв. Г., [улица] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 800 (осемстотин) лева.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част – определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: