О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 08.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.01., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1792/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД срещу решение №10 от 20.02.2018 г. постановено от АС-Бургас по т.д. №1/2018 г., с което е потвъдено първоинстанционното решение №38 от 05.10.2017 г., постановено по т.д. №96/2014 г. на ОС-Сливен, с което е отхвърлен искът на касатора против „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД-гр.Враца , предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 2 ГПК да бъде признато за установено, че „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД-гр.Враца дължи на банката-касатор сумата от 400 000 лева като част от главница в общ размер на 7 905 294,77 лева на основание договор за банков кредит № 000 CL –L-000020/ 26.01.2009 г., както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 2 ГПК, въззивният състав се е позовал на следното :
Между страните по спора е сключен процесният договор за банков кредит № 000 CL –L-000020/ 26.01.2009 г., чиято функция е да обезпечава изпълнението на други, възникнали на различни кредитни отношения между страните задължения. С анекс №4 страните уговарят, че процесният договор обезпечава и задълженията на кредитополучателя и още две солидарно отговорни лица по договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015 г., по който на ответника са отпуснати на два транша, съгласно два последователно сключени два анекса, сумите от 2 556 459,41 евро и 3 000 000 евро за рефинансиране на предишни задължения. Сумите, усвоени от страна на кредитополучателя, подлежат на връщане в 30 дневен срок от датата на усвояване. С оглед невръщането в този срок на дължимите суми, кредитополучателите са поканени чрез връчване на нотариални покани на 17.05.2016 г. в 5 дневен срок да погасят задълженията си по договора за револвираща кредитна линия от 29.12.2015 г., като изрично е посочено, че след този срок банката ще счита целия кредит за предсрочно изискуем. На 30.05.2016 г. банката обявява предсрочната изискуемост и усвоява остатъка от сумата 7 905 294,77 лева, дължима по договора за револвираща кредитна линия от средствата, предоставени на кредитополучателя „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД по договор за банков кредит № 000 CL –L-000020/ 26.01.2009 г., служещ, съгласно анекс №4, за обезпечаване на задълженията по първия договор.
С нот.покана от 07.06.2016 г. до „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД уведомява длъжника за усвояването на средствата по втория договор за кредит, с оглед неизпълнението по първия, и дава 30 дневен срок сумите да бъдат доброволно погасени. Тази покана е изпратена на актуален адрес, посочен от самия кредитополучател, но е направен опит за връчване на друг съседен офис в същата сграда-офис 2 –лекарски кабинет, вместо на офис 4 в гр. Сливен, ул.“Хаджи Димитър“ №14, ет.2.. След като се е уверил,че лицето не е на адреса, връчителят е залепил уведомление за явяване на представител за връчване на поканата в нотариалната кантора в двуседмичен срок на вратата на етажа.
Според съда , освен нередовната процедура по връчването, от самото съдържание на нот.покана от 07.06.2016 г. до „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД се установява липса на изрично обявяване на задължението по договор за банков кредит № 000 CL –L-000020/ 26.01.2009 г. за предсрочно изискуемо. Освен това, не става ясно, по кое от обезпечените с процесния договор и четирите анекси към него, задължение на кредитополучателя към банката се предприема изпълнение, доколкото договорът от 2009 г. служи за обезпечаване и на такива по предходни кредитни отношения между страните. Не е ясно и какъв е размерът на общото задължение, за да се предприеме погасяването му до размера от 400 000 лева по обезпечения договор, съответно да възникне задължение за погасяването му по процесния договор.
На основание изложеното искът е преценен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи очевидна неправилност, изразена в следното: съдът не е взел в предвид съдържанието на волята на страните в двата договора, т.е. обвързаността на настъпване на изискумостта на задълженията по процесния договор от тази по договора за револвираща кредитна линия и с оглед на това незаконосъобразно е направил извод, че е необходимо , като предпоставка за сезирането на съда със заповедно производство, да уведоми кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост и по процесния договор, след като го е уведомил за това по основния –за револвираща кредитна линия. На второ място се твърди, че неправилно съдът приема, че нотариалната покана от 07.06.2016 г. до „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ЕООД, с която се съобщава на длъжника за усвояването на средствата по втория договор за кредит, не е надлежно връчена чрез залепване на уведомление за това.
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ. Напротив: последните предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора два договора между страните, съответно на съдържанието на нотариалните покани. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 20.02.2018 г. постановено от АС-Бургас по т.д. №1/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.