О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.София, 18.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 103 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адв.Н. Д., пълномощник на Я. Й. М., срещу определение № 3183/03.10.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 1683/05.07.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на САС, поправено с решение № 2206/03.10.2019 г., в частта за разноските, представляващи ДДС върху присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение за защита пред въззивна инстанция
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразено е становище, че предоставената при условията на чл.38, ал.2 ЗА правна помощ представлява възмездна доставка, която се облага с ДДС. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК в частта на дължимото ДДС в размер на 270,20лв. / 20% върху присъденото от САС адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в размер на 1351лв./.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не изразява становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима –подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 319/2019 г. на САС е приключило с решение № 1683 от 05.07.2019 г., поправено с решение № 2206 от 03.10.2019 г., с което частично е уважена въззивната жалба на Я. Й. М., като ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на въззивника на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.); разликата над сумата 25 000 лв. до сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил застрахователното дружество да заплати на процесуалния представител на Я. Й. М. – адв.Н. Д. сумата от 1 351 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. В производството пред САС Я. Й. М. е била представлявана от адв.Н. Д. с редовно пълномощно и представени доказателства за сключен договор за правна помощ и съдействие по реда на чл.38, ал.1 ЗА и регистрация по ДДС.
С молба с вх. № 15391/08.08.2019 г. адв.Н. Д. е поискал на основание чл.248, ал.1 ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез начисляване на ДДС върху присъденото му от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
С обжалваното определение САС е оставил молбата по чл.248, ал.1 ГПК без уважение като неоснователна. Приел е, че не е налице законово основание да начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Според САС механизмът на данъчното облагане предполага данъкът да се изчислява в момента на плащането, поради което съдът не е оправомощен да изменя този механизъм, осъждайки страната да заплати неначислен и неотчетен със съответния документ ДДС.
С оглед на така изложеното, настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебна практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (напр.: определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/15.10.2017 г. по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о.).
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като на адв.Н. Д., в качеството му на процесуален представител на Я. Й. М., се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА допълнително сумата от 270,20 лв., представляваща 20 % върху възнаграждението за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция в размер на 1 351 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3183/03.10.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв.Н. Д., подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на решение № 1683/05.07.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2206/03.10.2019 г., в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение в частта на ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1683/05.07.2019 г. по в.гр.д. № 319/2019 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2206/03.10.2019 г., в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, [населено място] да заплати на адв.Н. Д., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА допълнително сумата от 270,20 лв., представляваща ДДС върху присъденото възнаграждение от 1 351 лв. за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: