О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 14.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2847 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №71 от 10.03.08г. по гр.д. №5/08г. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение №96 от 03.09.07г. по гр.д. №31/06г. на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от “И” А. гр. С. срещу Ц. В. Н. и Н. Д. Н. иск по чл.109 от ЗС – за премахване на сграда – източна постройка, находяща се в гр. Х., бул.”България” №152, парцел ****, кв.525 по плана на гр. Х. и за възстановяване на предишното положение. Въззивният съд е приел, че по този иск важи изложеното в същото решение и по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД – т.е. че ищецът не е доказал по категоричен начин правото си на собственост върху процесния парцел. Издаденият през 2004г. констативен нотариален акт е оборим, а освен това не е ясно на какво основание е признато правото на собственост. Със заповед №60/25.03.93г. на МФ, МП и НСИ за разпределение на имущества, изменена със заповед №56 от 24.02.95г., на “И” А. гр. Х. е предоставена част от осеметажната сграда в имота, но не и земята, върху която е построена сградата. Обстоятелството, че в инвентарната книга на дружеството е вписана и земята, не доказва право на собственост, след като няма данни тази земя да е била включена в капитала на дружеството при създаването му. Предоставянето на земята за оперативно управление на държавното предприятие в предшестващ период не презумира, че тя е включена в капитала на дружеството, създадено впоследствие при преобразуването на това предприятие. Освен това – по никакъв начин не се установява, че изградената от ответниците сграда пречи на ищцовото дружество да упражнява правата си.
Касационна жалба срещу това решение е подало “И” А. гр. С.. В нея е изложено оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че дружеството не е установило правото си на собственост върху процесния парцел, както и за неправилност на извода, че изградената от ответниците сграда в този парцел ****е представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВС и по-специално на ТР №31от 06.02.85г. на ОСГК, с което е прието, че при извършването на строеж без разрешение или в отклонение на строителните книжа, заинтересованият собственик/съсобственик не е длъжен да понася ограниченията, които произтичат за него от създаденото състояние, което е нетърпимо според закона. В този смисъл било и решение №1245/04.05.04г. по гр.д. №2149/92г. на ІV ГО на ВС, според което искът по чл.109 от ЗС може успешно да се проведе и срещу съсобственик, на който е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда, както и решение №3202 от 28.12.72г. на І ГО на ВС, според което собственикът може да иска от недобросъвестния владелец извършените от него подобрения.
Ответниците в производството не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси е свързан с преценката дали строителство, извършено в отклонение от строителното разрешение и другите строителни книжа, може да представлява пречка за упражняване на правото на собственост /съсобственост/ и съответно – основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС. Задължителната практика на ВС, на която се позовава касаторът – ТР №31 от 06.02.85г. на ОСГК, е свързана точно с този въпрос. Близък до него е въпросът дали иск по чл.109 от ЗС може да бъде уважен, при наличието на строителство, извършено в съответствие с издадените строителни книжа – решение №1245 от 04.05.1994 г. по гр.д. № 2149/92 г., IV ГО на ВС. И третият въпрос е за възможността на собственика да иска от недобросъвестния владелец премахване на подобренията в имота му, дори те да са извършени с негово знание и съгласие – решение №3202 от 28.12.1972 г. по гр.д. №2349/72 г. на I ГО. Наличието на задължителна практика на ВС по тези въпроси, както и на практика на отделни състави на ВС, не може да бъде в настоящия случай основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът изобщо не се е произнасял по тези въпроси. За да отхвърли предявения иск по чл.109 от ЗС, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградената от тях двуетажна сграда, построена в парцел ****, кв.525 по плана на гр. Х., въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху този парцел, а е установил само, че е собственик на етажи от друга сграда, построена в същия парцел. Това е решаващият извод на съда. Допълнително е изложен мотив, че не е установено сградата на ответниците да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, като съдът е имал предвид правото на собственост на ищеца върху етажите от съседната сграда. Съдът изобщо не се е занимавал с въпросите, поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, ето защо неговото решение не е в несъответствие със задължителната практика на ВС – ТР №31 от 06.02.85г. на ОСГК, нито пък с него са поставяни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата – №1245 от 04.05.1994 г. по гр.д. №2149/92 г., IV ГО на ВС и решение №3202 от 28.12.1972 г. по гр.д. №2349/72 г. на I ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71 от 10.03.08г. по гр.д. №5/08г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: