О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№830
София,15.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 779 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Г. В. Г. срещу Определение № 337 от 16.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 323/2010 на Видинския окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 Видинският окръжен съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 2-РЗ от 04.01.2010 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д. № 2246/2009 год. на Видинския районен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ВдОС относно легитимацията на Г. като длъжник/поръчител по получен от „Ц. кредит, неговата предсрочна изискуемост и пр. Оставено е без разглеждане искането на Г., отправено към въззивния съд за спиране на изпълнението по чл.420 ГПК, поради липсата на компетентност.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Независимо от неправилното посочване на чл.418 ал.4 ГПК, определението на ВдОС е по чл.419 ГПК, доколкото по реда на чл.418 ал.4 ГПК подлежат на обжалване само отказите за издаване на изпълнителен лист. Актът на въззивния съд не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното пр изводство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите на касатора срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение.
Определението с което ВдОС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от ВдРС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство.
С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
По отношение на искането по чл.420 ГПК становището на ВдОС, че то следва да бъде отправено към първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Г. В. Г. срещу Определение № 337 от 16.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 323/2010 на Видинския окръжен съд в частта с която, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 Видинският окръжен съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в по ч.гр.д. № 2246/2009 год. на Видинския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 337 от 16.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 323/2010 на Видинския окръжен съд в частта с която е оставено без разглеждане искането по чл.420 ГПК на Г. В. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.