О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
С. 17.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 761 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Мария С. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение от 11.07.2012г. по в.ч.гр.д. № 4601 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено опреде-ление от 13.02.2012г.по гр.д.№ 56592/11г. на СРС за връщане на исковата й молба с вх.№56616 от 14.12.11 и прекратяване на производството по делото.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос – допустимо ли е предмет на вещно-правна защита да бъде само част от поземлен имот,която понастоящем няма самостоятелно съществуване, но при уважаване на иска- би била част от друг имот,който в цялост отговаря на изискванията за самостоятелен имот.Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 93 от 6.04.12г.по гр.д.№ 1548/10г. на ІV г.о.,съгласно което „когато предмет на договор е реална част от неподеляема сграда или от УПИ,този предмет не съществува реално,но е възможен и не е забранен от закона.Този предмет ще възникне,когато бъде извършено преустройство въз основа на одобрен инвестиционен проект за реално обособяване на частта,предмет на договора в самостоятелен обект или присъединяването й към съседен отделен обект в сграда,съответно одобряването на ПУП за обособяване на реалната част в отделен УПИ или присъединяването й към съседен УПИ”.Позовава се и на постановени по реда на чл.288 от ГПК определения на ВКС № 1004 от 28.10.11г.по гр.д.№ 334/11г.на І г.о. и № 272 от 25.03.11г.по гр.д.№ 1178/10г.на І г.о. /които поради характера си са без задължителен характер/.С тях не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения,с уважени отрицателни установителни искове за реални части,които сами по себе си не отговарят на изискванията за минимална площ.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди определението на районния съд,с което е върната исковата молба на Мария С. М.,въззивният съд е възприел довода на първата инстанция,че предявеният отрицателен установителен иск за собственост за 164 кв.м.е недопустим с оглед разпоредбите на чл.200,във вр.с чл.19 от ЗУТ/площта му е под минимално определения в закона размер/.
При така изложените мотиви – следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос,доколкото е свързан с решаващата воля на съда,налага тълкуване на закона съобразно заявените в исковата молба факти и обстоятелства и защото приетото от въззивния съд е в противоречие с цитираната от касатора постановена по реда на чл.290 от ГПК практика.
Мария С. М. като наследник на лице,в полза на което е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху 1 324кв.м./имот с идентификатор 68134.8200.83/ е предявила отрицателен установителен иск срещу ответницата,която се легитимира като собственик с н.а.№ 195 т.26 д.№ 4856/69г.на други 1 324кв.м.,в който попадат 164кв.м., за които ищцата претендира,че са нейна,а не на ответницата собственост. Следователно предмет на иска не е реално определена част от поземлен имот в границите на населеното място,за да намерят приложение цитираните норми на чл.200,във вр.с чл.19 от ЗУТ, а част от поземлен имот, за която е ирелевантно,че сама по себе си не отговаря на изискванията за самостоятелен имот,защото се цели при евентуално уважаване на иска- да се присъедини към съседен имот.Съдебната практика не отрича възможността да се води иск за собственост на реална част от заснет имот,когато само за нея е налице спор за правото на собственост/какъвто е настоящия случай/,или се владее,или се държи без основание.Правото на собственост в този случай се установява върху целия парцел,респективно поземлен имот.
Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен заедно с оставеното в сила с него първоинстанционно определение,а делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 11.07.2012г. по в.ч.гр.д. № 4601 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 11.07.2012г. по в.ч.гр.д. № 4601 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено опреде-ление от 13.02.2012г.по гр.д.№ 56592/11г. на СРС и ВРЪЩА делото на Со-фийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.