ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 830
София, 05. Декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Александър Цонев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2277 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 500/01.03.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4036/2017, с което е отменено решение № 9376/23.12.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 13182/2015, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата от 3.000 лева обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е касаторката В. К. И., представлявана от адв. П. П. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е повдигнато е обвинение, по което с присъда, постановена на 14.11.2012 г. по нохд № 3898/2007 г. по описа на СРС, НО 105 с-в, тя е била призната за виновна в извършване на следните престъпни деяния, които представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК: на различни дати през периода от 10.09.2012 г. до неустановена дата през м. 01.2003 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у четири лица, в резултат на което им е причинила имотна вреда в общ размер от 2.650 лв. С влязла в сила на 23.12.2013 г. Присъда № 401/12.12.2013 г. по внохд № 5853/2012 г. по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав, ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение за извършване на описаните по-горе престъпни деяния. В досъдебното производство по отношение на ищцата не е била взимана мярка за неотклонение, а в съдебната фаза – на 31.05.2007 г., е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която е действала до влизане в сила на оправдателната присъда. От показанията на разпитания по делото свидетел, осъществяващ като адвокат правна помощ на ищцата, в качеството й на едноличен търговец от 2000 г., съдът е приел, че ищцата като търговец е била посредник при сключване на договори за полагане на труд от български граждани в И., като след излъчване на телевизионно предаване по една от националните телевизии в периода от 2004-2006 г. срещу нея били подавани сигнали от граждани за извършени измами при осъществяване на тази посредническа дейност. Срещу нея били образувани няколко наказателни производства за извършване на измама, вследствие на което се влошила нейната търговска дейност (сериозен отлив от клиенти), чувствала се изключително притеснена, след повдигане на обвиненията ищцата изпаднала в депресия, затворила се в себе си и в къщи, като преустановила контактите с околния свят; водените срещу нея 8-9 наказателни производства, приключили през периода от 2011 г. до 2016 г. с оправдателни присъди; синът й е изживял много тежко обстоятелството, че срещу майка му са били повдигнати обвинения за извършване на измама (по някои от делата била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”), според свидетеля детето развило параноидна шизофрения, което сринало ищцата психически (без други доказателства по дело заболяването на детето да се е отключило вследствие воденото срещу ищцата наказателно производство). По делото е установено, че ищцата е била оправдана поне по още 5 повдигнати срещу нея обвинения за измама на лица, на които се е задължила да посредничи при намиране на работа в чужбина, служебно известно на съда е обстоятелството, че всички образувани граждански производства, са приключили с влезли в сила решения, с които частично са уважени предявените деликтни искове срещу Прокуратурата на Република България, като всички наказателни производства са се развивали в период, част от който съвпада с процесния. Съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че обвинението е за тежко престъпление (наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години); продължителността на воденото наказателно производство – в досъдебната и съдебната фази (около 9 години – надвишаващо разумния срок за провеждане на това производство); взетата най-лека мярка за неотклонение, както и обичайните неимуществени вреди от незаконно обвинение – отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се стреми. Отчетено е, че на ищцата са й присъдени обезщетения за причинени неимуществени вреди за преживените от нея душевни болки и психологически страдания във връзка с проведените други наказателни производства през процесния период. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че сумата в размер 3.000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от повдигнатото неоснователно обвинение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправния въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. В този смисъл са и разрешенията в приложената от касатора съдебна практика на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 500/01.03.2018 на Софийски апелативен съд по гр. д. № 4036/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.