Определение №830 от по ч.пр. дело №451/451 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
 
№ 830
 
 
София  21.07.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
 
                                    Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                            Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
                                                             МАРИО ПЪРВАНОВ                
 
 
 
 
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 650/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №641 от 15.01.2009 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №610/2008 г., с което е отменено решение №339 от 07.07.2008 г. на Смолянския районен съд по гр.д. №87/2008 г. и са отхвърлени предявените от А. В. Й. срещу ОУ „С”, град С., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение /07.12.2007 г./ е била преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ и има реално съкращаване на щата.
Недоволна от решението е жалбоподателката А. В. Й., град С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси относно правнорелевантния момент, към който следва да се преценява дали закрилата е преодоляна.
Ответникът ОУ „С”, град С., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Според нея съобразно разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение. В случая обаче под „заповед” следва да се разбира писменото изявление по смисъла на разпоредбата на чл.335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото по принцип трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. В случая с връчването на писмено предизвестие на ищцата на 08.10.2007 г. работодателят е упражнил това свое право. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява валидността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №641 от 15.01.2009 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. №610/2008 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.

Scroll to Top