О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 03. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 77/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от гр. Свищов, чрез адв. Ирина И. срещу решение Nо 448 от 24.09.2008 г. по гр.д. Nо 20084100500578/08 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 88 по гр.д. № 691/2007 год на РС- С. в частта,в която е отхвърлен иска му с правно основание чл.21 ал.2 СК за неравенство на дяловете,поради частична трансформация на лични средства при закупуване на делбения имот и е допусната делба при равни квоти между Р. Д. Д. и Н. Й. И. на апартамент Nо 31, находяш се в гр. С., ул. „Г” Nо 5, ет. 8, с площ в размер на 57,04 кв.м.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос относно частичната трансформация на лични средства в делбата на имущество след прекратена с развод имуществена общност и допустимите доказателствени средства, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 108 от 8.06.1999 год.по гр.д. № 722/98 год.,ІІ г.о.,Р № 1* от 16.05.1996 год. по гр.д. № 2229/95 год.,ІV г.о. и Р № 535 от 17.06.1994 год. по гр.д. № 403/94 год.,Іг.о.,в което е прието,че касаторът не е доказал трансформацията на лични средства с ангажираните гласни доказателства при липса на писменни такива. Решенията на които се позовава касаят допустимите доказателствени средства за доказване на извънбрачния принос за придобиване на имущество през време на брака и трансформацията на средства. Обжалваното въззивно решение не е в противоречие със сочените решения на ВКС,напротив съдът се е съобразил с тях,приемайки,че доказателствената тежест за твърдяната трансформация на лични средства и по-голям принос в придобиването на спорния имот е на касатора. Въз основа на събраните доказателства,установяващи това му право,съдът е отхвърлил иска му. Следователно искът е отхвърлен,защото от събраните доказателства не е установено неговото материално право,което се отрича от бившата му съпруга,а не защото съдът приема,че иска се доказва само с гласни доказателства. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. За пълнота следва да се посочи,че изложените от касатора твърдения не потвърждават застъпваната му теза за въпрос решен в противоречие със съдебната практика, а оспорват преценката на въззивния съд относно доказаността на твърдението му за по-голям принос в придобиването на недвижимия имот, по отношение на който е допусната делбата. Въззивният съд не отрича процесуалната възможност да бъдат събирани свидетелски показания за доказване наличието на средства,каквито са и събрани, а приема, че събраните доказателства не са достатъчно убедителни, за да бъде приета тезата, в чиято полза са събирани за безспорно доказана. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго. Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 448 от 24.09.2008 г. по гр.д. Nо 20084100500578/08 г. по описа на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: