О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 831
гр. София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2040 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./, [населено място], сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] срещу решение № 217 от 10.12.2012 г. по гр. дело № 371/2011 г. на Апелативен съд, [населено място].
Ответниците Я. Г. П., О. А. Л., Б. Т. С.” О., [населено място] и Д. Т. Д. в отговорите по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Останалите ответници – А. В. И., Е. И. Д., Р. М. Р., Т. В. Р. и Ю. И. З. не са взели становище.
Не е постъпило становище и от Апелативна прокуратура, [населено място].
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Състав на Апелативен съд, [населено място] е отменил решение № 95 от 19.03.2011 г. по гр. дело № 689/2009 г. на Окръжен съд, [населено място], както и определение № 656 от 08.11.2011 г. по същото дело и вместо тях е постановил друго, с което е отхвърлил мотивирано искане на К., [населено място] на основание чл. 7, т. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ – отм. за следното: обявяване недействителността по отношение на държавата на безвъзмездни сделки, сключени между проверяваното лице А. В. И. и Е. И. Д., а именно дарение на нива в землището на [населено място], Добричка област, предмет на нотариален акт № 107, т. ІІ, рег. № 1260, дело 264/2005 г. на нотариус О. О., рег. № 109, с район на действие, Районен съд, [населено място], дарение на ? ид.част от нива в землището на [населено място], В. област, предмет на нотариален акт № 95, т. V, рег. № 8428, дело № 827/2005 г. на нотариус С. Д., рег. № 363, с район на действие Районен съд, [населено място], както и за отнемане в полза на държавата на тези имоти от настоящите им собственици; отхвърлил е евентуално предявеното мотивирано искане от К., [населено място] за отнемане от А. В. И. в полза на държавата на сумата 234700 лв., представляваща пазарната стойност на имота, отчужден с нотариален акт № 36, т. І, рег. № 279, дело № 27/2007 г. и на сумата 7364 лв. представляваща пазарната стойност на имота, отчужден с нотариален акт № 56, т. ІІ, рег. № 1872, дело № 256/2006 г.; за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – отм. на наличностите по влогове на А. В. И., сума в размер на 63.21 лв. с лихвите по безсрочен влог № [банкова сметка] в [фирма], [населено място], сума в размер на 700.92 лв., ведно с лихвите по банкова сметка B. в [фирма], сума в размер на 12.13 лв., равняваща се на левовата равностойност на 8.68 щатски долара, ведно с лихвите в наличност по банкова сметка №[банкова сметка] в [фирма] и сумата в размер на 10 лв., ведно с лихвите по банкова сметка № [банкова сметка] в [фирма]; за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД – отм. на сумата в размер на 200 лв. от продажба на лек автомобил „Форд Ескорт” с д.к. [рег.номер на МПС] и сумата в размер на 300 лв. от продажба на лек автомобил „Мерцедес 300 SD” с д.к. [рег.номер на МПС] . С въззивното решение К., [населено място] е осъдена да заплати разноски, подробно отразени в диспозитива на съдебния акт. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че през проверявания период, 24.10.1989 г. – 31.01.2007 г. приходите на А. В. И., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 2111/2007 г. на Окръжен съд, [населено място] за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК, извършени през периода от 2001 г. до 2006 г. превишават разходите. През проверявания период същият е придобил нива в землището на [населено място], Добричка област, ? ид.част от нива в землището на [населено място], В. област, посочените по – горе леки коли и друго имущество, чиято обща стойност е отразена в съдебно – счетоводната експертиза. Съдът е констатирал, че А. И. е имал приходи от трудови възнаграждения, ползвал е банков кредит, получил е средства от продажба на наследствен имот, както и от личните спестявания на баща си, част от които в качеството на негов наследник. Освен това въззивният съд е приел, че ответникът А. И. е оборил презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД – отм., съгласно която придобитото е свързано с престъпна дейност на проверяваното лице, доколкото не е установен законен източник. Решаващият състав е разгледал очертаните от чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 9 ЗОПДИППД – отм. хипотези, при които съдът е длъжен да изследва произхода на средствата, придобити от трети лица, свързани с проверяваното лице, констатирал е, че настоящия случай не попада в тяхното приложно поле и е приел неотносимост на процесния случай към фактическите състави на чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 9 ЗОПДИППД – отм., като е посочил, че въпреки тази неотносимост по делото са събрани доказателства, че голяма част от средствата, с които е разполагал бащата на А. И. са придобити от продажбата на недвижим имот, а друга част от отдаване под наем на друг собствен недвижим имот. За да отхвърли искането на К. апелативният съд е приел, че по делото е установен законен произход на средствата, като по този начин е оборена законовата презумпция, че процесното имущество е придобито в резултат от инкриминираната престъпна дейност на ответника А. И..
В първата част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – 1. 1 се излагат съображения за това, че въззивният акт „е решен в противоречие с практиката на ВКС на РБ”, като квалификацията е по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Развити са доводи относно извод на Апелативен съд, [населено място], че е налице положителна разлика между приходи и разходи, в полза на приходите в размер на 695.30 минимални работни заплати /М./, като се поддържа, че съдът не е изследвал произхода на тези средства и се излага предположението, че тези средства могат да бъдат от престъпна дейност. Твърди се също така, че по делото липсват доказателства за произхода на вложените по банкови сметки парични суми на бащата на И.. Цитирано е решение № 131 от 04.05.2012 г. по гр. дело № 755/2011 г., на ВКС, ІV г.о. В тази част от приложението не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въз основа на който да се очертаят различията в правните разрешения на апелативния съд и на касационния съд, постановил решението, на което се позовава К.. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Освен това съгласно разясненията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Правният въпрос не може да се релевира в хипотези по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като наличието им се установява в друго производство. В 1.2. от посочената част на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК също така не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въз основа на който да се очертаят различията в правните разрешения на апелативния съд и на касационния съд, постановил решение № 549 от 27.07.2012 г. по гр. дело № 1565/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр. дело № 1462/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., на които се позовава К.. Ето защо и по отношение на тази част от приложението следва да се имат предвид изложените по – горе съображения за последиците от непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Следващата част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК под заглавие: „2. По отношение на твърдението ни, че в постановения въззивен съдебен акт са решени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото” не съдържа обосновка на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдържащото се в нея изложение започва с оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, за „съществено процесуално нарушение”, изразяващо се в допускане от въззивния съд на съдебно – счетоводна експертиза. Касаторът счита, че експертизата не е дала отговори на много от въпросите, а въззивният съд е извършил констатиране на фактите, без да ги обсъди в тяхната взаимна връзка и зависимост и без да изложи съображения за характера и естеството на извършваната от ответника А. И. престъпна дейност. Въвеждането на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК, тъй като ВКС ги разглежда, ако допусне касационен контрол. С такива касационни основания е недопустимо да се иска допускане на обжалването. По – нататък в приложението са изложени въпроси, квалифицирани от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с които обаче не е обосновано приложно поле на тази разпоредба, тъй като не са развити в нито една от хипотезите й и не са обвързани с правните разрешения, мотивирани във въззивното решение. По – конкретно за всеки от тях трябва да се има предвид следното:
Въпросите: „Допустимо ли е да се приеме за установено, че е налице законен произход на средства, без да е извършено надлежно доказване, а само и въз основа на съдебно – икономическа експертиза, без да са събрани други доказателства за произхода на средствата в тази насока; Може ли само и единствено със СИЕ да се докаже източник на средства” са релевирани в хипотези по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. въвеждането им се обвързва не с правни разрешения на въззивния съд, а с неустановими в настоящето производство твърдения за ненадлежно доказване законен произход на средствата по банковите сметки на бащата на проверяваното лице. Правните въпроси не могат да произтичат от касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като те са друга група касационни основания, извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Въпросът: „Следва ли в исковото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ да се ангажират доказателства за необявени по надлежния ред доходи и какви „доходи” следва да се признаят, като получени приходи” е въведен без оглед изводите на въззивния съд, който не е разглеждал хипотеза на доходи, за които се спори, че са укрити или произтичат от невнесени данъци. Внасянето на средства от извършена престъпна дейност по сметки на името на бащата на А. И. процесуално съществува единствено, като твърдение на касатора, по което липсват сочени от последния доказателства и по което не са формирани правни разрешения на въззивния съд. Ето защо и с този въпрос и съображенията на жалбоподателя по него не е обосновано основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросите: „Следва ли в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на роднини, които са предоставили парични помощи на проверяваното лице; Следва ли да се преценява законността на средствата, постъпили по банкови сметки с титуляр В. И. – баща на проверяваното лице” са релевантни, но по тях не е обоснована практика, формирана въз основа на неточно прилагане на закона или практика, която според касатора следва да бъде изоставена поради промяна в обществените условия и да бъде развита в посочена от него насока, респективно не се поддържа от страната липса на практика по въпросите и не се обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни разпоредби от ЗОПДИППД /отм./ или друг нормативен акт, съответно не се сочи насоката, в която касаторът счита, че тълкуването ще съответства на изискването на чл. 5 ГПК. В този смисъл следва да се имат предвид разясненията в цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 4. Освен това въззивният съд макар и накратко е изложил съображения за произхода на средствата, с които е разполагал бащата на А. И. във връзка, с което се налага извода, че въпросът не е развит в хипотезата, обсъдена от решаващия състав. При тези обстоятелства ВКС в настоящият си състав намира, че и с тези въпроси не е аргументирано наличието на общи и допълнителни основания по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите: „Административната и наказателна отговорност за недеклариране на доходи, изключва ли отговорността по ЗОПДИППД /отм./; Следва ли да се включат към източниците на средства за проверявания период и недекларираните доходи, т.е. средства с неясен произход” преповтарят по същество втория по реда на изложението въпрос, защото отново изхождат от твърдението на касатора за укрити и недекларирани доходи от А. И. и неговият баща и като общо тематични въпроси, т.е. въпроси, които не са развити в контекста на приети от въззивния съд правни разрешения, а са въведени на базата на поддържана от страната позиция в процеса, не формират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последният по реда на изложението въпрос: „Придобиването на имущество с банков кредит, означава ли, че не може да се направи основателно предположение по чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./; Договорът за банков кредит „законен източник” по смисъла на чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./ ли е и следва ли да се преценява законността на средствата, с които същият се погасява” е поставен извън контекста на приетите от въззивния съд мотиви, без да е развит в конкретните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По конкретно не е обоснована практика, формирана въз основа на неточно прилагане на закона или практика, която според касатора следва да бъде изоставена поради промяна в обществените условия и да бъде развита в посочена от него насока, респективно не се поддържа от страната липса на практика по въпросите и не се обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни разпоредби. Въпросът не е обоснован и с друго допълнително основание, доколкото по погасяването на кредита не се е развил спор в инстанциите. Необосноваването на общи основания прави невъзможно излагането и на допълнителни основания за селектиране на касационната жалба, тъй като формулирането им винаги се реализира в някои от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че с представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация – Д. Т. Д. направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 850 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 10.12.2012 г. по гр. дело № 371/2011 г. на Апелативен съд, [населено място].
ОСЪЖДА Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място], сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] да заплати на Д. Т. Д. разноски за настоящето производство в размер на сумата 850 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: