О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3092/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1055/21.3.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №31/13.02.2014 г. по гр.д.№6/2014 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №495/15.11.2013 г. по гр.д.№1214/2013 г. по описа на Габровския районен съд, ІІ ГО, 55 състав, с което да уважени предявените от И. М. Д. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в клона на ответната банка в [населено място] е налице съкращаване на щата, на длъжността, заемана от ищцата, като е извършен и подбор, който обаче е незаконосъобразен, тъй като в подбора не е включена щатната бройка за същата длъжност в представителството на клона на банката в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд е приел, че служителите със сходни длъжности с работно място в [населено място] също е следвало да бъдат включени при извършването на подбора, независимо, че се намира в различни населени места. Поставя се материалноправният въпрос “Трябвало ли е работодателят да извърши подбор между заемащите длъжността “банков служител, обслужване клиенти” в офиса на [фирма] – клон Г. и двете представителства в [населено място] и [населено място], или е достатъчно да се извърши подбор само между служителите на офиса в клон Г. и представителството в Г. – съответното населено място, в което се е извършило съкращението в щата ?”. Поставя се и процесуалноправният въпрос “Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото и допустимо ли е съдът да основе решението си на факти,които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.?” Сочи се противоречива на обжалваното решение практика. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация И. М. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Е. П., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първият от поставените въпроси е фактически. Същият не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият, процесуалноправен въпрос е релевантен за спора. По него обаче не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие със закона. Разпоредбите на чл.143, ал.ал.2 и 3 ГПК са приложени точно от първоинстанционния съд по отношение извършените от ищцовата страна действия в първото по делото открито съдебно заседание. В посочения смисъл е практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №844/15.02.2011 г. по гр.д.№1802/2009 г. на ІV г.о., съгласно което “……според чл.143, ал.2 ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси ищецът може да допълни исковата си молба, което означава да направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание, а оттам и да ги подкрепи с доказателства, и съгласно чл.143, ал.3 ГПК страните са длъжни да направят и обосноват своите искания, а това означава да изтъкнат и фактите в тяхна подкрепа. ……..Преценката за своевременност, а оттам и за допустимост на фактически твърдения и доказателствени искания следва да се направи към момента на доклада на съда по делото…”
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация в размер на 340 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1, във връзка с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №31/13.02.2014 г. по гр.д.№6/2014 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№1055/21.3.2014 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С..
ОСЪЖДА [фирма] – С., [улица], да заплати на И. М. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, е4т.6, ап.18, деловодни разноски в размер на 340/триста и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: