О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
гр. София 25.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 479/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт М.Б. в качеството му на процесуален представител на [фирма] против решение № 1402/03.11.2016 г. по възз.гр.д № 2471/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2218/26.06.2012 г., постановено по гр.д № 140/2016 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. Д. Г., извършено със Заповед № 62/12.11.2015 г. на изпълнителния директор на [фирма], с която трудовото правоотношение на работника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращаване в щата, считано от 13.11.2015 г.; възстановен е Ц. Д. Г. на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист сигурност“ в [фирма] и е осъдено [фирма] да заплати на Ц. Д. Г. сумата 3 843, 06 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.11.2015 г. – 13.05.2016 г., за оставане на работника без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 7.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че предходните инстанции неправилно са интерпретирали събраните доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за цялото производство.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 790/29.07.2011 г. по гр.д № 148/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о./пункт I/, ТР № 9/2013 г. по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС /пункт IV/, ТР № 3/2011 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС /пункт V/ без да са формулирани конкретни въпроси. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е да се отговори на въпросите към коя дата се прекратява членството на работник/служител в дадена синдикална организация в предприятието; дали един работник/служител в едно предприятие може да е член едновременно на две различни синдикални организации, въпреки че и двете организации в своите устави изрично забраняват това; относно значението на депозирането на заявлението за прекратяването на членствено правоотношение, както и дали когато в дадено предприятие се извършва съкращаване на щата във всеки един отдел и звено и има три представителни организации, които трябва да излъчват свои членове в комисията по подбор – как би могло да се преодолее наличието на член на комисията, който работи в отдел предвиден за съкращение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната страна по касация – Ц. Д. Г. е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Р. И., в който е изразил становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявил е претенция за присъждане на сторените разноски, съгласно приложения договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правно легитимирана страна, с интерес да обжалва постановеното решение по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване.
Окръжен съд – Пловдив е установил, че ищецът Ц. Д. Г. е работил при ответника [фирма] на длъжността „специалист сигурност“ на основание трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор от 16.01.2012 г. и допълнително споразумение № 29/22.04.2013 г. Със заповед от 12.11.2015 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата. За да потвърди извода на първостепенния съд за незаконност на уволнението,въззивният съд е приел, че е нарушена предвидената в колективния трудов договор синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Посочил е, че в предприятието на ответника съществували три синдикални организации – Синдикална секция към Федерация на транспортните работници към КТ „Подкрепа“, Синдикална организация на отдел Сигурност при Съюз на транспортните синдикати в България към К. и Синдикална организация Съюз на железничарите в България към К. /СО на СЖБ към К./, като в чл. 58 К. е предвидено, че работодателят не може да уволни работник или служител – член на синдикатите, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата без съгласието на ръководството на синдикалните организации.Установил е, че към 21.10.2015 г. Ц. Д. Г. е бил член на КТ „Подкрепа“,а на 30.10.2015 г.е изразил желанието си да прекрати членството си, считано от посочената дата, като върху подаденото от него уведомление е направено отбелязване, че считано от 13.11.2015 г. работникът е освободен от синдиката. От друга страна видно от протокол № 7/30.10.2015 г. на общото събрание на СО на СЖБ към КНБ Ц. Г. е приет за член на посочената синдикална организация. Посочено е, че в отговор на писмо на работодателя от 29.10.2015 г. КТ „Подкрепа“ е подало уведомление, в което е отразено, че не дава съгласие за освобождаването на В. Р. И., а за останалите служители, за които е искано съгласие не е изразено становище, включително и по отношение на ищеца Ц. Д. Г.. Становище, съдържащо изрично несъгласие за прекратяването на процесното трудово правоотношение, е изразено в отговор от СО на СЦБ към К. в две писма от 05.11.2015 г. и 06.11.2015 г. С писмо от 09.11.2015 г. председателят на СО СЖБ към К. е уведомил работодателя за приетите нови синдикални членове и предвидената за тях закрила при уволнение. За да осъществи желаната промяна на щатното разписание, работодателят е назначил комисия, която да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ; определена е задачата й,както и предвидените за съкращаване длъжности и приетите критерии. В резултат на извършения подбор е взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и е издадена процесната заповед. Като е съобразил изложените данни, съдът е достигнал до извода, че за работодателя [фирма] не съществува законова възможност да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работата без съгласието на ръководството на синдикалните организации. Приел е, че към датата на извършване на уволнението работникът е бил член на СО СЖБ към К., респективно ползвал се с предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. По доводите на работодателя съдът е приел за неоснователно възражението му, че е налице злоупотреба със синдикално членство, доколкото по делото не се установява да е налице забрана за едновременно членство в две синдикални организации, нито пък е установено недобросъвестно поведение от страна на работника. Изрично е посочено, че независимо от принадлежността на членственото правоотношение на ищеца към която и да е от синдикалните организации нито една от тях не е изразила съгласие за уволнението му. По отношение на изплатената парична помощ от страна на КТ „Подкрепа“ в полза на Ц. Д. Г., съдът е счел, че става въпрос за вътрешни отношения между синдикалната организация и синдикалиста, които са ирелевантни към законосъобразността на уволнението. При тези мотиви ОС- П. е достигнал до крайния си извод, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ не е преодоляна и уволнението е незаконосъобразно само на това основание. Изводът за основателност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловил потвърждаването и на решението по акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, след като въззивният съд е установил, че са налице предпоставките за уважаването им.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изобщо не е формулиран въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, съобразно изискванията на процесуалния закон. В изложението са развити единствено доводите на касатора, поддържани в хода на процеса, с цел да се обоснове законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване без да се коментира наличието на специалните предпоставки. Само за пълнота на мотивите ще се посочи, че в цитираното решение по чл. 290 ГПК е разрешен съвсем различен въпрос относно задължението на съда да се произнесе само по основанията за незаконност на уволнението, заявени от ищеца по трудово-правния спор, при съобразяване с възможността по чл. 214 ГПК. Служителят не участва в ръководството на нито една от синдикалните организации, каквато е разрешението дадено в ТР № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, а е доказано членственото му правоотношение към СО СЖБ към К., поради което въззивният съд съвсем точно и обосновано се е позовал на възприетото в ТР № 4/2013 на ОСГК на ВКС при наличието на съответна уговорка в приетия като доказателство по делото К.. Въпросите, за които се твърди да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не представляват общо основание с предвиденото в процесуалния закон значение. Те интерпретират виждането на работодателя по отношение на членственото синдикално правоотношение що се отнася до възникването и валидността му и съдържат твърдения за неправилни изводи на въззивния съд. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е приел, нито че ищецът е членувал едновременно в две различни синдикални организации, нито че уставите им изрично забраняват това, каквато е постановката на втория въпрос в изложението към касационната жалба. Напротив – изводите на окръжия съд са в напълно противоположна насока, а именно – че ищецът последователно е бил член на две от синдикалните организации в предприятието на ответника (на една и съща дата е прекратил членството си в едната и е бил приет за член на другата), както и че от доказателствата по делото не се установява забрана за членство едновременно в две синдикални организации, поради което това твърдение на жалбоподателя-ответник е останало недоказано. Въззивният съд е приел за установено, че нито от страна на тази синдикална организация към КТ „Подкрепа“, нито от страна на синдикалната организация към К., за член на която ищецът е бил приет на 30.10.2015 г., не е било дадено съгласие за неговото уволнение, което е обусловило и решаващия извод по делото за незаконосъобразността на уволнението – непреодоляната предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ – независимо от това на коя от двете синдикални организации ищецът е бил член към датата на уволнението му. Тъй като въпросите не визират конкретни правни проблеми, а съдържат оспорване на правните изводи на съда,то те представляват касационни основания и подлежат на разглеждане единствено в случай, че решението бъде допуснато до касационна проверка. Разрешението относно законосъобразността на извършения подбор не е обусловило решаващите изводи на съда, тъй като уволнението е счетено за незаконосъобразно само на основание неспазената синдикална закрила на служителя,поради което не е необходимо да се коментира изложението на основанията за допускане до касационно обжалване съдържащо доводи в тази посока.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1402 /03.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 2471/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. Д. Г. разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: