4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
С., 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1476/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез адв. М. Т. срещу решение Nо 612 от 11.05.2009 г. по гр.д. Nо 334/09 г. по описа на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.06.2005 год. по гр.д. № 4595/2004 год на В. районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 114, том II, дело № 270 от 2004 год. на Н. с район на действие ВРС, с който е прехвърлена собствеността върху 13/20 ид. части върху поземлен имот с площ от 1094 кв.м., представляващ имот с пл. 161, находящ се в[населено място], жк.”В.”- Първи микрорайон и договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 115, том II, дело № 271 от 2004 год. на Н. с район на действие ВРС, с който е прехвърлена собствеността върху 1/3 ид. част от поземлен имот с площ от 675 кв.м., представляващ имот с пл. 755, находящ се в[населено място], [улица], заедно с построената в имота жилищна сграда с площ от 50 кв.м., състояща се от три стаи, кухня с ниша, коридор, два покрити входа, лятна кухня, два навеса, тоалетна и баня.Подадена е и частна жалба срещу определение по чл.248 ал.3 ГПК във вр.чл.78 ал.2 и 4 ГПК № 2021 от 16.06.2009 год.по настоящето дело.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и за необоснованост на решението, поради необсъждане на събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правни въпроси относно това „ако съдът е обсъдил в решението си нетвърдени от ищцата факти ,относно осъществен с нея контакт на друг език освен български, е излязъл извън определените с исковата молба граници на спорното право и е допуснал съществено процесуално нарушение”; не е изложил мотиви относно недостатъците на заключението по делото и че разпоредителното действие е валидно, независимо дали е извършено с дума или жест, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, е постановено при условията на 218з от ГПК /отм./. Съдът при разглеждане на делото се е съобразил с дадените от ВКС указания да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност , за да може по делото да се приеме за безспорно, че касаторката не знае български език и че нотариусът не е разбирал използваният от нея език, което води до нищожност на сделката.Приел е за установено, че ищцата знае български език от събраните по делото гласни доказателства,които си кореспондират, последователни са и са дадени от свидетели, които са общували с касаторката, както и от представени пълномощни и декларации, написани на български език и подписани от касаторката, без превод, които са нотариално заверени.Освен това проекта на нотариалния акт е изготвен от адвокат, с когото се е консултирала и упълномощила да се снабди с необходимите за сделката документи. Не е кредитирал приетата по делото експертиза, тъй като крайният резулатат от изследването зависи единствено от волята на касаторката и нейното поведение, а последната няма интерес от установяване на факта, че владее български език.
Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос – ако съдът е обсъдил в решението си нетвърдени от ищцата факти относно осъществен с нея контакт на друг език освен български, е излязъл извън определените с исковата молба граници на спорното право и е допуснал съществено процесуално нарушение,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представеното от жалбоподателя решение № 620 от 25.06.1993 год. по гр.д.№ 211/93 год., на I г.о., в което е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца,а не извън рамките на търсената защита,т.е. на непредявено основание.В настоящия случая въззивния съд е разгледал иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 478 от ГПК /отм./съобразно указанията на ВКС, дадени при отменителното решение.По отношение на процесуално правния въпрос- в нарушение на разпоредбата на процесуалния закон . чл. 157 от ГПК /отм./ съдът не е изложил мотиви относно недостатъците на заключението по делото, поради които не го кредитира, решенията на които се позовава не са в противоречие с обжалваното въззивно решение./ решения № 1192 от 1961 год. по гр.д.№ 3354/61 год., на II г.о.и № 3152 от 1969 год. по гр.д.№ 2365/69 год., на II г.о/ В представените решения е посочено, че съдът не е длъжен да възприме заключението на вещото лице, но когато го отхвърля, следва да изложи мотиви за това. В настоящия случай съдът е посочил причината, поради която не кредитира приетото по делото заключение и го е обсъдил в съвкупност с приетите по делото доказателства. По отношение на процесуално правния въпрос дали разпоредителното действие е валидно, независимо дали е извършено с дума или жест, в представеното решение № 1062от 29.10.1993 год. по гр.д. № 385 от 93 год. на II г.о. се приема, че движението на продавачката /кимане с глава/ не може да се приеме, че същата е разбрала съдържанието на нотариалния акт и че е съгласна да продаде имота си на купувачите.то касае случай, когато продавачката е глуха и неграмотна и съдията, изповядващ сделката, се е убедил в това, но не е назначил тълковник, а е прочел сделката и тя е подписана от страните.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Частната жалба е подадена в срок/виж пощенско клеймо/,но неоснователна,тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е в съответствие[населено място] за минимални адвокатски възнаграждения,съобразно която ,в случаите по чл.64 ГПК/отм./,както и в случаите на чл.78 ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията,посочени в наредбата/§ 2 от ДР/В случа този размер е 960 лв.,а са присъдени 600 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 612 от 11.05.2009 г. по гр.д. Nо 334/09 г. по описа на В. окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. П. срещу определение № 2021 от 16.06.2009 год. по гр.д. Nо 334/09 г. по описа на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: