3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
Гр.София, 08.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 492 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Й., гр.София срещу решение № 208/10.03.2010г., постановено по гр.д.№ 10/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.10.2009г. по гр.д.№ 5010/2008г. на Софийския градски съд в частта, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД “Б.” иск по чл.226 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50000 лв. до предявения размер от 300000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на противоречие на въззивния акт с константната практика на ВКС и при наличието на противоречива практика на съдилищата.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е постигнато споразумение, имащо характер на извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД по материално гражданско правоотношение, което е идентично с предмета на спора по делото. Постигнато е съгласие относно дължимостта и размера на обезщетението за претърпените вследствие на процесното ПТП неимущствени вреди, поради което споразумението е зачетено като правопогасяващ юридически факт в отношенията между страните. Допълнително са изложени съображения, че определението от първоинстанционния съд обезщетение е завишено, но в частта за уважаване на претенцията в размер на 50000 лв., решението на СГС е влязло в сила.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът заявява, че решението противоречи на практиката на ВКС по прилагането на чл.366 ЗЗД, тъй като споразумението “не съдържа забранителна клауза за предявяване на претенции за доплащане пред съд, а клаузата на чл.3 от същото е нищожна ex lege, без да не необходимо да бъде оспорвана”. Противоречивата съдебна практика се въвежда като основание по чл.280, ал.1 ГПК “при определяне на размера на застрахователните обезщетение за неимуществени вреди”.
По първия въпрос, доколкото развитите от касатора съображения могат да се квалифицират като правен въпрос по тълкуването или приложението на конкретна правна норма, за да са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът сочи практика на ВКС. Посочените решения касаят действителността на предварителни откази по правата по чл.33, ал.2 ЗС и по чл.288, ал.2 ГПК /отм./ и от правото на иск по чл.119, ал.2 ГПК /отм./. В случая, въззивният съд не се е позовал на предварителен отказ от право на обезщетение за неимуществени вреди, а е зачел постигнатата извънсъдебна спогодба. Спогодбата е договор между страните, с който се цели да се избегне възможен, вкл. съдебен, спор, според изричната разпоредба на чл.365, ал.1, пр.2 ЗЗД. По тези съображения приетите от ВКС разрешения за недействителност на предварителен отказ от упражняване на потестативни материални права, не намират приложение в конкретната хипотеза. Въпросът за нищожността на клаузата на чл.3 от споразумението не е обсъждан от въззивния съд, а и касаторът е въвел довода за нищожност с аргументацията за уговорен предварителен отказ от права, какъвто не е налице.
По втория въпрос за размера на обезщетението на неимуществени вреди практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на тези критерии е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/10.03.2010г., постановено по гр.д.№ 10/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.