4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.831
С..30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 410/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 946 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 591/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-6 състав в частта за уважаване на предявения от С. Л. Р. иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата 260 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението и неправилност, на основанията по чл.281, 3 ГПК. Според касатора е недопустимо предявяване на пряк иск по чл.226 КЗ, след като понесените от ищеца неимуществени вреди вече са били репарирани по реда на чл.105 и чл.107 КЗ, което води и до недопустимост на постановения съдебен акт. От друга страна се твърди неоснователност на исковата претенция, а алтернативно завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че произнасянето по въпроса „дали разглеждането и уважаването на претенция, предявена по реда на чл.105 от Кодекса за застраховането, съответно изплащането на определения размер на обезщетение, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застраховател по риска”Гражданска отговорност на автомобилистите” е от съществено значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация С. Р., чрез процесуалния си пълномощник счита искането за достъп до касация за неоснователно, а по същество – въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни съображения са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – С. е приел за доказани елементите от фактическия състав на прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразявайки вида и характера на причинените на ищеца увреждания, в резултат на настъпило на 28.02.2007 г. ПТП, понесените болки и страдания, неоптимистичните прогнози за пълно възстановяване и младата възраст на пострадалия, решаващият съд е счел, че исковата сума справедливо ще обезщети тези вреди. Отчетени са предвидените в застрахователната полица покрития, като след приспадане на доброволно заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 20 000 лв./преди завеждане на делото/ е определен дължимият размер – 260 000 лева. Като неоснователни са преценени възраженията на застрахователя за недопустимост на исковата претенция, по съображения, че доброволното изплащане от застрахователя на сумата от 20 000 лв. , не съставлява пречка за пострадалия да търси по-голямо и справедливо обезщетение по съдебен ред.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора правен въпрос по принцип е значим за изхода на делото, поради което следва да се приеме за осъществена основната предпоставка за достъп до касация. Същевременно обаче, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е налице позоваване само на част от предвиденото в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК основание за допускане на обжалването, с твърдения, че Софийския апелативен съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона. Съгласно задължителните указания, дадени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд предвидените в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК две хипотези – точното приложение на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за достъп до касация. Позоваването само на част от това основание е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на касационен контрол спрямо обжалвания съдебен акт.
Независимо от тези съображения, разпоредбите на чл.105 и чл.107 от Кодекса за застраховането, относими към процедурата по уреждане на застрахователни претенции, са ясни и непротиворечиви и не се налага тяхното тълкуване. В действащата законодателна уредба изплащането на определеното от застрахователя обезщетение по реда на чл.107, ал.1, т.1 КЗ не е въведено като процесуална пречка за предявяването на пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, още повече, че в случая не е доказано наличието на споразумение между застрахователя и пострадалото лице, с което да е направен отказ от право за обезщетяване на вече настъпили неимуществени вреди. Точно в обратния смисъл са представените от ищеца писмени доказателства – молба вх.№ 375/23.01.2008 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 300 000 лв. – за неимуществени вреди и за 442.33 лв. – за имуществени вреди, както и изричния отказ в молба от 14.03.2008 г. да се подпише споразумение със застрахователя.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, предвид липсата на доказателства за действително направени разноски. Представеният с исковата молба договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че за процесуалното представителство е приложим чл.38 от ЗА не е достатъчно за ангажиране отговорността на касатора за разноски за настоящото производство, в какъвто смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС.
В настоящото производство по чл.288 ГПК, се констатира, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка по отношение на определената начална дата, от която се дължи мораторно обезщетение. В противоречие на формираната и отразена в мотивната част към решението воля на съда, в диспозитива липсва отразяване на изрично посочената дата – 28.02.2006 г., от която е прието, че се дължи лихва за забава, а именно – от настъпване на вредоносното събитие. Посочената грешка подлежи на евентуално поправяне от Апелативен съд – С., след връщане на делото и не оказва влияние при преценка на основанията за достъп до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 946 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 591/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: