О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
Гр. С., 17.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.12.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №741/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по ч.гр.д. №2454/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу Р. К. иск за развод на осн. чл.321, ал.1, пр.2 от ГПК – поради неявяването на ищцата в първото заседание без уважителни причини.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос: може ли съдът да прекрати производството по иск за развод, ако неявяването на ищеца в първото заседание се дължи на неговото пребиваване и работа в чужбина за продължително време, е решен в противоречие с ППВС №10/71 г., т.1. Там е прието, че пребиваването и работата на ищеца в чужбина са мъчнопреодолима пречка за явяването му в помирителното заседание по ГПК, отм. Освен това според касатора въпросът се решава противоречиво от съдилищата, за което представя вл. в сила въззивни определения.
Процесуалният въпрос: ако пред въззивния съд са посочени нови доказателства от значение за спора, длъжен ли е въззивният съд да обсъди тяхната допустимост, относимост и необходимостта им за решаване на делото, е разрешен в противоречие с ТР №1/01 г., т.6 .
Процесуалният въпрос: налице ли е надлежно връчена призовка за с.з., ако в нея липсва съдържанието по чл.57, т.5 от ГПК и длъжен ли е въззивният съд при липса на конкретно оплакване за това във въззивната жалба да следи за нарушението в рамките на извършената от него служебна проверка е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.17 и с решение на ОС Добрич по гр.д. №2/10 г.
И трите въпроса, според касатора освен за спора са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като произнасянето по тях ще допринесе за решаване на делата според точния смисъл на закона, съобразно принципа на чл.5 от ГПК. Тези съображения не обосновават специфичното по цел и предпоставки основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г…
За да потвърди първоинст. определение за прекратяване на производството на осн. чл.321, ал.1 от ГПК, въззивният съд е приел, че сочената от ищцата причина – продължително пребиваване в Република К., не е уважителна по см. на закона – ищцата не е посочила факти и доказателства, които да сочат на невъзможност да се яви в с.з. поради мъчно преодолима причина.
Въпросът не е решен в противоречие с ППВС №1/71 г. и цитираните две определения на въззивни съдилища. Там е посочено, че уважителна причина за неявяване на ищеца по см. на закона е мъчнопреодолимата по характер и това се преценява въз основа на конкретните за случая обстоятелства. В практиката на ВКС по чл.274,ал.3 от ГПК – опр. по ч.гр.д. №55/10 г. на трето г.о., постановено за сходен случай / и там въззивният съд е приел, че пребиваването на ищеца в чужбина, където работи от години не е уважителна причина по чл.321, ал.1 от ГПК, тъй като е могъл да съобрази задължението си за лично явяване пред съда/ е посочено: „Коя причина е уважителна е въпрос на конкретна ситуация и преценка на обстоятелствата от съда, като ищецът е длъжен да докаже, че неявяването му се дължи по причина непредвидима и непреодолима по характер. В противен случай производството по делото подлежи на прекратяване.” По настоящото дело пълномощникът на ищцата е изложил като причина да не се яви лично в първото заседание това, че е в чужбина / без доказателства за трайно отсъствие и трудова ангажираност там/ и влошените й отношения с ответника, поради които не желае да се виждат в съдебната зала. Въз основа на изложеното съдът е преценил конкретно за случая, че не е налице уважителна причина за неявяването по чл.321, ал.1 от ГПК и е прекратил производството по иска.
Вторият от въпросите е без значение за спора, тъй като пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства във връзка с обусловилия прекратяването на делото процесуален въпрос.
Третият от въпросите не е поставен във въззивната частна жалба. На осн. чл.278, ал.4 от ГПК, доколкото в раздела няма особени правила, за производствата по частни жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. На осн. чл.269 от ГПК при произнасянето си за правилността на решението / съответно – определението/ въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл е и трайната практика на ВКС при ограничения въззив, въведен с новия ГПК/09 г. / напр. опр. по ч.гр.д. №331/12 г. и №748/11 г.на четвърто г.о./, която се различава от формираната за пълния въззив по ГПК, отм., вкл. цитираното от касаторката ТР №1/01 г. Затова соченото противоречие между въззивното определение и актуална при действието на ГПК/07 г. практика не е налице.
Поставените въпроси, според изложеното по –горе, са застъпени в задължителната, ръководната и трайната практика на ВКС, на която обжалваното въззивно определение съответства. Така не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. №2454/12 г. от 13.09.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: