О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 309/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на прокурор С. Д. А.- О. П. В. против решение № 1522 от 09.12.2010 г. по в.гр.д. № 1389/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 23.04.2010 г. по гр.д. № 596/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която предявеният от Д. Н. Д. против П. на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по жалбата Д. Н. Д., чрез пълномощника му адв. Н. М., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпроса за обема и най- вече обхвата на доказателствата за установяване на неимуществените вреди не се третира еднозначно в практиката на съдилищата, като в някои решения се приема, че след като ищецът е бил обвиняем и подсъдим и в последствие оправдан, неминуемо е търпял неимуществени вреди и същите не се нуждаят от нарочно доказване, а в други решения се приема, че следва да се събират доказателства, обосноваващи конкретните претенции, и неангажирането на такива води до недоказаност на исковата претенция. Посочва решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ и решение на Варненския апелативен съд без данни, че е влязло в сила. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ – т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е посочил в изложението по чл. 264 ал. 3 т. 1 ГПК с кои от сочените съдебни актове счита, че разрешението на правния въпрос относно доказателствата в обжалваното решение е в противоречие. Доколкото в касационната жалба се съдържа довод, че съдът не е отчел, че само наличието на незаконно обвинение не е достатъчно да обоснове отговорността на прокуратурата, а претърпяните от ищеца неимуществени вреди е трябвало да бъдат доказани, следва да се приеме, че касаторът има предвид противоречие на даденото разрешение по поставения въпрос в обжалваното решение с решение № 1093/10.10.2008 г. по гр.д. № 4481/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., и решение № 2851/2006 г. по гр.д. № 2252/2004 г. на ВКС, ІV г.о. В случая такова противоречие няма. В тези решения са съобразени и установените от събраните гласни доказателства негативни преживявания на ищците. Въззивният съд в обжалваното решение също е взел предвид и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие незаконното обвинение. В изложението на касатора липсва обосновка, относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съобразно задължителното тълкуване в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 1522 от 09.12.2010 г. по в.гр.д. № 1389/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: