О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 832
С., 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни.………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1546/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Областният управител на област Л. е подал касационна жалба срещу решение № 206 от 06.08.2010 година по гр.д. № 328/2010 година на Ловешкия окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 182 от 31.05.10 г. по гр.д. № 541/10 г. на Ловешкия районен съд, като са уважени исковете на П. А. Н. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 55/11.02.2010 г. на основание чл.325, т.12 КТ, за възстановяване на длъжността „технически сътрудник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение, присъдено в размер на 1537, 92 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата П. А. Н. от [населено място] е депозирала писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и развива съображения за неоснователност на жалбата по съществото на правния спор. Претендира разноски за производството.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба се поддържа, че неправилно с решението си Ловешкият окръжен съд е ограничил приложното поле на чл.325, т.12 КТ, като го е свързал с норми от подзаконови нормативни актове – ЕКДА и НПЕКДА. По този начин въззивният съд е стеснил приложението на текста само за експертни длъжности по трудово правоотношение, които да бъдат определени за заемане по служебно правоотношение. Освен това не е обсъдил всички релевантни за делото факти и доказателства – не е взел предвид, че всички трудови функции са запазени в цялост след трансформирането на длъжността, а това е в противоречие с практиката по р.№ 1323/26.10.1999 г. по гр.д. № 612/1999 г. на Търговска колегия. Съдът неправилно е приел, че са необходими и други условия за приложението на чл.325, т.12 КТ, освен определянето на длъжността за заемане от държавен служител – р. № 1678/03 г. по гр.д. № 978/2002 г. и р. № 137 по гр.д. № 2785/2001 г. на ВКС, двете на III г.о.
От изложеното е видно, че не са формулирани конкретни въпроси, които да са относими към решаващите мотиви на въззивния съд по разглежданото дело и в този смисъл да са от значение за правилността на постановения съдебен акт. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на твърдението. В тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.325, т.12 КТ, които обаче не са относими към разглеждания казус. В случая касаторът неправилно е използвал посочената правна норма като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, щом длъжността се трансформира. Разпоредбата на чл.325, т.12 КТ се прилага тогава, когато длъжността се запазва такава, каквато е била до момента, но се предвижда заемането й от държавен служител. Щом длъжността се трансформира от „технически сътрудник” на „старши експерт”, налице е съкращаване на щата, независимо от обстоятелството, че общата численост на персонала се запазва, тъй като на мястото на съкратената длъжност се предвижда създаването на друга длъжност с различни трудови задължения и статут. Именно промяната на длъжността е довела до новото изискване за заемането й от държавен служител. В този случай няма основание
да се приложи чл.325, т.12 КТ, а чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, като следва да се спазят изискванията за законно упражняване на правото при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата.
Съдът присъжда разноските за това производство, които са в размер на триста лева в полза на ответника по касацията.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 206 от 06.08.2010 година по гр.д. № 328/2010 година на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Областна администрация – [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Н. от [населено място] сумата 300 лева /триста лева/, която съставлява адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.