О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
гр. София 25.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1060/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обединено детско заведение „А. м.“, представлявано от директора Д. Н., подадена чрез адв. М. Ч., против решение № 271/15.11.2016 г. по възз.гр.д № 496/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение № 400/29.08.2016 г. по гр.д. № 482/2016 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменена Заповед № РД-01-05-209/04.05.2015 г., издадена от Кмета на [община], с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 КТ на С. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и Заповед № РД-01-05-210/04.05.2015 г., издадена от Кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение, считано от 04.05.2015 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ като незаконосъобразни; възстановена е С. С. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на ОДЗ „А. м.“ и ОДЗ „А. м.“ е осъдено да заплати на С. С. Р. сумата от 382,61 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.05.2015 г. до 27.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над претендираните 400 лв. като неоснователен.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че същото е необосновано поради необсъждане на всички събрани доказателства и установените факти, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Касаторът се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички болнични листи, приложени по делото, което представлявало процесуално-правен въпрос обусловил крайното му решение, разрешен в противоречие с решение № 86/11.04.2014 г. по гр.д № 7424/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 6/28.01.2009 г. по гр.д № 215/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – С. С. Р..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правно легитмирана страна с интерес да обжалва постановеното решение, по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, които съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежат на касационно разглеждане.
Въззивният съд е потвърдил първостепенното решение, като се произнесъл подробно по заявените във въззивната жалба на ОДЗ „А. м.“ оплаквания за неправилност. Взел е предвид, че по делото не се спори, че между С. С. Р. и ОДЗ „А. м.“ е съществувало трудово правоотношение като служителката изпълнявала длъжността „Директор“. По силата на Заповед № РД-01-05-210/04.05.2015 г. във връзка с Заповед № РД-01-05-209/04.05.2015 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Достигнал е до извод за незаконност както на наложеното наказание, така и на прекратяването на трудовото правоотношение, поради неспазване на двумесечния срок, въведен с императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ за реализиране от работодателя на дисциплинарната отговорност. Посочил е, че началото на законоустановения срок е 16.01.2015 г. – датата, на която работодателят е узнал за извършеното нарушение – неявяването на работа на служителката на 12.01.2015 г., 13.01.2015 г, 14.01.2015 г., 15.01.2015 г. и 16.01.2015 г. С. Р. редовно е заявила възражение за незаконност на наложеното наказание на посоченото основание още в исковата си молба. При преценка на приетите по делото писмени доказателства – болничен листове № 20151237126 за периода 19.01.2015 г. – 28.01.2015 г., № [ЕГН] за периода 29.01.2015 г. – 01.02.2015 г., № Е. за периода 04.05.2015 г.-23.05.2015 г., Окръжен съд – Кюстендил е приел, че императивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на 30.03.2015 г., респективно наложеното наказание на 04.05.2015 г. е незаконосъобразно. Тези мотиви,както и съобразявайки се със задължителната практиката на ВКС, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, че дължи произнасяне само по редовно въведените от страните възражения. Изводът за основателност на главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е обусловил потвърждаването и на решението по акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, след като въззивният съд е установил, че са налице предпоставките за уважаването им.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението, че съдът не е обсъдил всички болнични листи, приложени по делото, не представлява процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Такъв довод единствено би могъл да се възприеме като оплакване за необоснованост на обжалваното решение, но не може да послужи като общо основание. Още повече, че в случая ОС-К. при преценка на писмените доказателства-болнични листи, счетени за относими към конкретния период, е достигнал до обоснован извод в кой момент е изтекъл срокът по чл. 194 КТ, а несъгласието с даденото разрешение е ирелевантно за настоящото производство. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнение на своите правомощия по селекция на касационните жалби, ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да извлича такъв от изложеното от касатора, тъй като по този начин би бил нарушен принципа на състезателното начало, а и волята на жалбоподателя относно съдържанието на въпроса може да е друга. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 271 от 15.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 496/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: