4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
С., 23.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1362/2009 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. У.,М. Т. У.,Г. С. И. и И. П. И. ,чрез пълномощника им адв.С.У. срещу решение № 168/10.10.2008 год.по гр. д. № 20085100500174/2008 г. на К. окръжен съд,с което е отменено частично решение № 47/24.04.2008 год.по гр.д.№ 343/2007 год. на Момчилградски районен съд и е отхвърлен иска с правно основание чл.59 ЗЗД предявен от Н. Ц. У.,Г. В. К. и Х. В. У. против С. Х. У.,М. Т. У. ,Г. С. И. и И. П. И. за разликата от 23,80 лв. до 106 лв.,представляваща обезщетение за периода 1.08.2007 год. – 28.08.2007 год.С решението е оставено в сила първоинстанционното решение в следните части : признато е за установено по отношение на С. Х. У.,М. Т. У.,Г. С. И. и И. П. И. ,че Н. Ц. У.,Г. В. К. и Х. В. У. са собственици на недвижим имот,представляващ първи етаж,завършен на груб строеж от двуетажна жилищна сграда,находяща се в[населено място],[улица], а Г. С. И. и И. П. И. са осъдени да отстъпят собствеността върху имота;отмяна на нот.акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение № 197/2007 год.;отмяна на нот.акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 31/2007 год. и отмяна на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 77/2007 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
В представеното допълнително изложение към касационната жалба касаторите отново сочат,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК.Излагат оплаквания за неправилност на решението,без да сочат фактически обстоятелства,които могат да се подведат под основанията за допускане на касационна проверка и които да са в предметното поле на чл.280 ал.1 ГПК
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата – Н. Ц. У., в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че правото на собственост не се губи поради неупражняването му,а се загубва само когато премине върху друго лице по силата на сделка или се придобие по оригинерен начин-непрекъснато владение в продължение на 10 години.За да придобие по давност процесния имот – първия етаж от сградата ,ответника С. У. следва да докаже,че е упражнявал фактическа власт върху него през определен период от време,както и намерението си да го свои,което не е сторено.Извършването на дребни поправки в имота,както и поставянето на дограма през 1978 год.не може да служи като основание за придобиване на владение,както и да обуслови намерение за своене на вещта,което се опровергава от доказателствата по делото и от самите обяснения на ответника У.,дадени пред въззивната инстанция.Снабдяването му с нот.акт по обстоятелствена проверка през 2007 год.не е елемент от фактическия състав на чл.79 ал.1 ЗС.Приел е,че продажбата,респ.дарението на чужд имот не е нищожна,но приобретателите И. и Г. И. не са могли да придобият повече права от своя праводател,поради което сделките не са породили своя вещно-транслативен ефект,т.е.тези договори не са направили купувача и надарения собственици,тъй като са недействителни по отношение на действителния собственик – ищците по делото.Последните могат да ревандикират имота,тъй като приобретателите го държат без основание.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовават на решение на ВКС по конкретно дело следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Въпроса за придобивната давност обсъждан в приложеното решение № 394/22.02.2005 год. на ІV го.ВКС и в обжалваното решение не е решен противоречиво, макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в него.За пълнота следва да бъде посочено,че в настоящия случай въпросът е процесуалноправен – за пълното и главно доказване на правото на собственост,който обаче касаторите не поставят.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока.Следва да бъде посочено,че по разгледаните въпроси в обжалваното решение не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 168/10.10.2008 год.по гр. д. № 20085100500174/2008 г. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: