О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2724/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4049/10.02.2014 г., подадена от адв. М. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Г. В. Г. от [населено място], против въззивно решение №2617/11.12.2013 г. по гр.д.№3177/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., първи състав.
С обжалваното решение е отменено решение №3060/21.6.2013 г. по гр.д.№18847/2012 г. по описа на Варненския районен съд,31 състав, и е признато за установено по отношение на Г. В. Г. от [населено място], че дължи на Т. у. – Г., предаването на битов ветрогенератор “У. М.” с минимална мощност 1 кВт и максимална мощност 2 кВт, 380 V, получен от него съгласно приемо-предавателен протокол от 31.12.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение №8692 от 02.11.2012 г. по ч.гр.д.№15948/2012 г. на Районен съд – Варна, на основание чл.422, ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.422, ал.1 ГПК е основателен, тъй като собственик на процесната вещ е ищецът – Т. у., и въз основа на приемо-предавателен протокол от 31.12.2009 г. вещта е получена от ответника по исковата молба за ремонт, и към момента на завеждане на делото не е върната, с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради неправилните констатации на въззивната инстанция. Въз основа на това се твърди недопустимост на въззивното решение, като недопустимостта се обосновава с приети доказателства относно възражението, касаещо липсата на активна процесуална легитимация. Позовава се на т.7 от ТР №2/02.7.2004 г. по тълк.д.№2/2004 г. на ВКС ОСГК и ТК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Т. у. – Г., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск. Процесуално легитимиран е носителят на правото на иск. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Всеки правен спор обаче накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Поради това легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може като упражни правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. След като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, то тя ще бъде обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Ето защо процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят или докажат, а само и единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Поради това когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна поделото, той трябва да изхожда от претендираното или отричано с исковата молба право.
В процесния случай е налице претендирано от Т. у. – Г., материално право срещу ответника по исковата молба, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице оспорваната от ищеца процесуална легитимация. Поради това, прилагайки закона точно, въззивната инстанция е разгледала един напълно допустим иск, чиято основателност или неоснователно е предмет на доказване в рамките на гражданския процес.
Изложеното налага извод за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2617/11.12.2013 г. по гр.д.№3177/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., първи състав, по касационна жалба, вх.№4049/10.02.2014 г., подадена от адв. М. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба Г. В. Г. от [населено място].
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: