3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
С., 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1440/2009 година.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Д.Д. – пълномощник на Д. Т. Д. и Ж. В. Д. против въззивно решение № 80 от 09.06.2009 г. по гр.д.№ 149/2009 г. по описа на Я. окръжен съд,потвърждаващо решение № 176 от 23.12.2008 год.,постановено по гр.д.№ 75/08 год. по описа на Районен съд – Елхово,с което е отхвърлен предявения от наследодателя на касаторите В. Ж. Д. иск против [община] с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.64 ал.2 ЗОС за признаване за установено,че е собственик на нива с площ от 3,672 дка в м.”Д. с.”,в землището на[населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не поставят конкретни въпроси-материалноправен или процесуалноправен ,а се позовават на решение № 2354/14.01.2005 год.на ІV г.о.ВКС и твърдят,че в случая решаващ е селищния характер на имота за запазване собствеността в реалните му граници- основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Ответника по касация – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва касационната жалба и счита,че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е намерил,че не е доказано времето на сключване на писменния договор,а от гласните доказателства не може с категоричност да се установи местоположението на имота.Освен това ищеца-сега касатор не доказал инстинността на договора,поради което съдът го е изключил от доказателствата.Проследяйки статута на имота към началния момент на владеенето му е прието,че имотът е бил земеделски,тъй като още през 1952 год. е извън населеното място и е представлявал нива.С влизането в ТКЗС на С. С.-праводател на ищеца имотът е загубил реалните си граници,поради което ищецът не е могъл да упражнява владение върху него.С влизането в сила на корегирания план за земеразделяне през 1994 год.процесният имот е обособен и индивидуализиран с площ,граници,местоположение и от този момент може да бъде владян.Прилагайки правилно разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ не е зачетена изтеклата давност до 21.11.1997 год.,както и § 1 от ЗД на ЗС-спираща давността върху държавни и общински имоти до 31.12.2008 год.Направен е извод,че съгласно чл.19 ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост след предаването му с протокол от 2004 год.от ОСЗГ-гр.Е. и издаване на акт за общинска частна собственост на 15.01.2008 год.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение не противоречи на представеното,макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в него.За пълнота следва да бъде посочено,че в настоящия случай въпросът е процесуалноправен – за пълното и главно доказване на правото на собственост,който обаче касаторите не поставят.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 09.06.2009 г. по гр.д.№ 149/2009 г. по описа на Я. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :