4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София, 05.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1561 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №22/15.01.2014г. по в.т.д. № 624/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 25.02.2013г. и допълнително решение №92/04.04.2013г., постановени по т.д. № 167/2012г. на Добрички окръжен съд в осъдителната част. С първоинстанционното решение от 25.02.2013г. [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 35 987,27 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по Договор за производство на предбазови и базови семена на зърнено житни култури по възлагателно производство от 30.09.2009г. и сумата от 46 939,92 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по Договор за изработка на незаготвени семена първо размножение С1 по възлагателно производство от 30.10.2009г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за сумата от 48 398,95 лева, представляващи вреди от неизпълнението на договор за производство на предбазови и базови семена на зърнено житни култури по възлагателно производство от 30.09.2009г., както и за сумата от 8 611 лева, лихва за забава върху обезщетението, считано от 15.10.2010г., а също и за сумата от 29 663 лева, представляващи вреди от неизпълнението на договор за изработка на незаготвени семена първо размножение С1 по възлагателно производство от 30.10.2009г. както и за сумата от 5277,56 лева, лихва за забава върху обезщетението, считано от 10.10.2010г. до завеждане на делото. С допълнително решение №92/04.04.2013г., постановено по т.д. №167/2012г. на Добрички окръжен съд, на ищеца е присъдена и законна лихва върху главниците от 35 987, 27 лева и 46 939,92 лева, считано от 14.07.2012г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като изводите на съда, че касаторът – ответник по делото не е изпълнил задължението си да предаде продукцията, произведена в изпълнение на двата процесни договора, противоречи на събраните по делото доказателства. Счита, че съдът неправилно е приел за недоказано възражението му за неизпълнение на задължението на ищеца – възложител по договорите, да осигури транспорт за приемането на изработените семена, като поддържа,че възражението му се основава на отрицателни факти, които не подлежат на доказване.
Ответникът по жалбата [фирма] поддържа, че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретно изложение на основанията за допускане на касационен контрол. Наред с това поддържа,че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с неизпълнение на задължението да предаде изработените по двата договора семена ответникът е нарушил разпоредбите на чл.11 от сключения на 30.09.2009г. договор и на чл. 29 от договора от 30.10.2009г., а именно поетото и по двата договора задължение за неразпространение и опазване на генетичния материал и произхождащите от него семена, които остават собственост на възложителя. Приел е, че това неизпълнение е породило за [фирма] задължение за заплащане на уговорените в двата договори неустойки за нарушение на изключителните права на възложителя, като притежател на лиценз за производство и търговия на посочените в договорите сортове семена на територията на България.
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС на РБ, като при постановяване на решението си е изследвал еднозначно и извън контекста представените в хода на делото писмени и гласни доказателства. Също счита,че постановяването на решение на ВКС на РБ по съществото на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че съдът, при постановяване на решението си, е изследвал еднозначно и извън контекста представените в хода на делото писмени и гласни доказателства, само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за необоснованост на решението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4140 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22/15.01.2014г. по в.т.д. № 624/2013г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Л.” Е.[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”25- ти септември” №92, разноски за касационното производство в размер на 4140 лева /четири хиляди сто и четиридесет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.