О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
гр. София 25.06.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1359/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т., приподписана от адв. Р. Д., против решение от 27.11.2014г., постановено по гр. д. № 4448/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 13.01.2014 г.,постановено по гр.д.№ 55887/11 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за сумата над 600 лв., както и в частта, с която е уважен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма], както и в частта на присъдени в полза на Р. Т. разноски над сумата от 44, 16 лв. и е отхвърлен иска, предявен от Р. И. Т. срещу [фирма] с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД в частта, в която е уважен за сумата над 600 лв. до 15 380 лв. като неоснователен; отхвърлен е изцяло иска, предявен от Р. И. Т. срещу [фирма] с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан; потвърдено е решението в частта, в която срещу [фирма] е уважен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 600 лв.; осъден е Р. И. Т. да заплати на [фирма] сумата от 1023, 64 лв.разноски пред СГС и 824, 14 лв. разноски пред СРС, на [фирма] разноски в размер на 1450 лв. пред СГС и 950 лв. разноски пред СРС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното решение поради противоречие с процесуалния и материалния закон –основания по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Формулирал е следните въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 123а, ал. 4 ЗЕ при липса на предпоставките по чл. 123а, ал.1 ЗЕ, т.е. при липса на неизпълнение от страна на потребителя; 2. Дали всяко искане за прекъсване на ел. захранването от страна на продавача следва да бъде изпълнявано от електроразпределителното предприятие или следва да бъдат изпълнени предпоставките на закона, т.е. да съществува неизпълнение от страна на потребителя; 3. Може ли са се презюмира наличието на такова искане при липса на писмено такова, издадено от конкретно длъжностно лице служител на лицензиран – търговец и връчено на друг – лицензиант собственик на ЕР мрежа; 4. Възможно ли е едновременно и двете дружества – ответници да отговарят на самостоятелно правно основание, а именно чл. 44 от общите условия на [фирма] и чл. 30 от общите условия на [фирма] за преустановяване на ел. захранването на потребителя, съответно за отказ за продажба на ел. Енергия. Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на ЗЕ и развитието на правото. Отделно излага съображение, че по отношение на формулираните въпроси е налице противоречива практика на съдилищата. В т. 2 от приложеното изложение, касаторът е навел доводи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 678/09.12.2009 г. по гр.д. №310/2009 г., по описа на СОС, ТО-4 с-в, потвърдено с решение № 372/13.07.2010 г. по възз.гр.д. № 111/2010 г. по описа на САС, 3 с-в, потвърдено с решение №160/15.12.2011 г. по т.д. №1072/2010 г. на ВКС, І т.о. Цитирал е съдебни решения, като е изложил, че съдържат противоречиво разрешение по приложението на чл. 30, ал. 2 ОУ на Ч., посочил е и съдебни решения, в които съдът се е произнасял по сходни клаузи, съдържащи се в ОУ на други дружества, без да е формулирал конкретни въпроси във връзка с тези си съображения.
Ответникът по касация [фирма] е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК, чрез пълномощника В. Ж., в който излага съображения, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване и я оспорва по същество. Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма] е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК, чрез пълномощника С. С., в който излага съображения, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване и я оспорва по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Установил е следната фактическа обстановка: ищецът е потребител на електрическа енергия за имот, представляващ втори етаж от къща, находяща се в [населено място], [улица]. Страните са обвързани от облигационни отношения при Общи условия,свързани с продажба на електрическа енергия. [фирма] има задължения да снабдява потребителя с електрическа енергия, а [фирма] да осигурява преноса на електрическа енергия през разпределителната мрежа до границите на собственост на потребителя. Потребителят е длъжен да заплаща доставената електрическа енергия. Съдът е посочил, че с констативен протокол от 14.02.2008 г. е извършена корекция на количеството ползвана електрическа енергия за периода 17.11.2007 г. до 14.02.2008 г., като е определена стойността й на 1236,68 лв. Потребителят е предупреден от двете дружества, че при неплащането й захранването с енергия на имота ще бъде преустановено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/ в ред., действаща към предявяването на исковата молба/, която дава възможност на крайния снабдител да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия, включително и при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия. [фирма] е поискало от [фирма] да преустанови преноса на електрическа енергия до процесния имот, поради неплащане на задължението от 1236,68 лв. Тази възможност е регламентирана и в чл. 38 ОУ на [фирма]. Решението на въззивният съд е обусловено от извода му, че след като прекъсването на електрозахранването е станало по искане на [фирма], като то е продължило и след отпадане на задължението за заплащане на сумата от 1236, 68 лв., отговорността за прекъсването на доставката на електрическа енергия следва да се понесе от него. Съдът е приел, че съгласно чл. 30, ал. 2 ОУ размерът на това обезщетение е ограничен до 30 дни, следователно отговорността на крайния снабдител следва да бъде ангажирана за сумата от 600 лв. При тези заключения, въззивният съд е приел, че искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен по отношение на [фирма], като е посочил, че съгласно чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в ред., действаща към предявяването на исковата молба/, електропреносното дружество не носи отговорност за вреди, причинени от преустановяване на преноса на електрическа енергия, поискано от крайния снабдител.
Изложението не съдържа формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Посочените в изложението „въпроси“- формулираните в т. 1 и т. 4 представляват питания относно приложението на относимите законови разпоредби и по своята същност представляват доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите, формулирани в т. 2 и т. 3 не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и по тях изобщо не се съдържа произнасяне. Те не са обусловили решаващата роля на съда и следователно не отговарят на изискванията за общото основание за допускане до касационно обжалване.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В представеното изложение, не само не е формулиран материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, но не е извършено и позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправни или материалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение. Не е извършено и позоваване и на влезли в сила съдебни актове на съдилищата по граждански дела, в т. ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво такива въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, няма и обосновка в какво се състои твърдяното противоречие между въззивното решение и правните разрешения, дадени в приложените към изложението съдебни актове. В тази връзка приложените към това изложение съдебни актове са неотносими, касаят съвсем различна фактическа обстановка и не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване на въпроси, в твърдения от касатора смисъл. Касаторът не е обосновал и тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати на ответниците направените разноски за настоящата инстанция, съобразно чл.7,ал.2 от Н № 1/9.07.2004 год., в размер на по 300 /триста/лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.11.2014г., постановено по в.гр. д. № 4448/2014г. на Софийски градски съд,ІІ „Б” състав.
ОСЪЖДА Р. И. Т.,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма],ЕИК[ЕИК] и на [фирма],ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция по 300/триста/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: