4
4
Определение по т. д. № 447/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 447/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№834
София, 18.12.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 447 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 76/ 05.03.2012 г. по в. т. д. № 1277/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 25 /15.07.2011 г. по т. д. № 245/2010 г. на Старозагорски окръжен съд. С решението са отхвърлени предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] осъдителни искове за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща част от пропуснати ползи от нереализирани плащания в размер на 2 266 916 лв. от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от лихви в размер на 78 077,95 лв. върху неизвършени плащания.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, формулиран по следния начин: „дали претендираното от жалбоподателя обезщетение, съгласно посочената разпоредба на ЗОП, включва пропуснати ползи на некласирания участник от неизпълнение на несключения с него договор или само преките му разходи, направени при процедурата”.
По този въпрос се посочва, че е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се въвеждат и аргументи за необходимостта от тълкуване на решение на Върховен административен съд № 7454/08.06.2009 г., постановено по повод обжалване на решение на К. № 1016/13.11.2008 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване, претендира и разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Основанието по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано, посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният в изложението правен въпрос би могло да се приеме за значим по делото, но жалбоподателят не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена неправилна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – но, при непълнота, неяснота или противоречия в закона.
В случая, на настоящия съдебен състав е известна, постановена по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, свързана с приложението на чл. 122г ЗОП /ДВ, бр. 37/05.05.2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ Съгласно Решение № 85/23.06.2010 г. по т. д. № 780/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение, отговорността по чл. 122г, ал. 4 от ЗОП е деликтна, при която на възмездяване подлежат само негативните вреди, т. е. преките загуби, но не и пропуснатите ползи, в хипотезата на призната от съответния орган – К. незаконосъобразност при обществените поръчки по ЗОП.
Въззивният съд в обстоятелствената част на обжалваното решение е съобразил тази задължителна за него практика и не се е отклонил от посоченото правно разрешение на поставения въпрос.
Останалите доводи на жалбоподателя, макар и свързани с правния въпрос, се отнасят изцяло до твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаните основания за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законодателят ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. При това, към настоящия момент, нормата на чл. 122г, ал. 4 ЗОП е изменена /ДВ, бр. 52/09.07.2010 г. / и редът за реализиране на отговорността на възложителя е различен /по реда на АПК, вместо ГПК/ от правното разрешение , дадено с настоящия случай и не би могло да се коментира и анализира съдебна практика на ВАС по приложение на нормите.
При този изход на делото, разноски не следва да се присъждат, макар и да са били поискани с отговора на касационната жалба, тъй като не са представени доказателства, че такива са били направени.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 76/ 05.03.2012 г. по в. т. д. № 1277/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: