5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 17.12.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1886/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 986 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 4403/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І г. о. решение № 4981 от 16.09.2011 г. по гр. д. № 7053/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Л. А.- А. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв. – представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” № 0008010S/08-006234/30.05.2008 г. за претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на откраднат лек автомобил марка „Мерцедес” А 200 СДИ с рег. № ХХ 58 68, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното застрахователно обезщетение като несъответстващ на събраните по делото доказателства. Според него, решаващият състав не е съобразил допуснатите от страна на ищцата нарушения на клаузите на Общите условия към договора за застраховка „Каско”. По-конкретно, твърди, че: в нарушение на т. 14.6. ищцата не е уведомила писмено застрахователя за настъпилата промяна в регистрацията на автомобила; в нарушение на т. 14, т. 9. същата е оставила контактните ключове на застрахования автомобил извън него и без надзор, което е улеснило кражбата му и настъпването на вредите; в нарушение на т. 27.1. пред застрахователя са представени противоречиви и неверни данни относно местонахождението на контактните ключове на автомобила. В касационната жалба са изложени подробни съображения и във връзка с приложението на чл. 211, т. 2 КЗ с твърдението, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи относно това кои интереси на страните са „значителни” по смисъла на тази норма.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационния контрол се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: „1. Следва ли правата и задълженията по застрахователния договор, уговорени от страните при неговото сключване, да бъдат преценявани като „значителни” по смисъла на чл. 211, т. 2 от Кодекса за застраховането при определяне обема на неизпълнението от страна на застрахования или е предоставено в рамките на свободата на договаряне страните сами да изберат кои права и задължения ще считат за такива; 2. Допустимо ли е дерогирането на действието на Общите условия, неразделна част от застрахователния договор, по отношение правата и задълженията на страните и извеждането на факта на настъпване на застрахователното събитие като единствена предпоставка за заплащане на застрахователното обезщетение”.
Ответницата по касация – Л. А.- А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 29.11.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което изцяло е уважен предявеният от Л. А.- А. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” № 0008010S/08-006234/30.05.2008 г. за претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на откраднат лек автомобил марка „Мерцедес”, въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите М. и Б., съпоставяйки ги с представените писмени доказателства – удостоверение от 01.10.2008 г. на СДМВР – 06 РУ и постановление за спиране на наказателното производство, и като е взел предвид липсата на доказателства в противен смисъл, решаващият състав е счел за доказани твърденията в исковата молба, че на 20.09.2008 г. застрахованият автомобил се е намирал в гараж в жилищната сграда по постоянния адрес на ищцата и че е бил противозаконно отнет на същата дата. Като недоказано въззивната инстанция е преценила твърдяното от застрахователя основание по т. 27.1. от Общите условия, послужило за отказ да бъде заплатено претендираното от ищцата застрахователно обезщетение. В тази връзка, от една страна, е отчетена липсата на изложени от застрахователя твърдения какви неверни данни и/или документи с невярно съдържание са представени от застрахования, а от друга страна – е направен извод, че от събраните по делото доказателства се установява както собствеността върху застрахованото МПС, така и настъпването на застрахователното събитие и размерът на щетата.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, т. е. да е обуславящ решаването на правния спор. Това изискване в случая не е изпълнено по отношение и на двата поставени от касатора въпроса.
Видно от мотивите на атакуваното решение, въззивният съд изобщо не е обсъждал приложимостта на чл. 211, т. 2 КЗ. И това е така, тъй като в нито един момент от развитието на производството (нито в първата, нито във въззивната инстанция) от страна на застрахователя не е бил заявен довод, налагащ подобна преценка. В действителност, в депозирания отговор на исковата молба застрахователното дружество е оспорило предявения иск поради липса на активна материалноправна легитимация на ищцата; поради липса на доказателства за настъпване на покрит риск, както и поради липса на доказателства, че автомобилът е бил „като съвкупна вещ в цялост с всички негови принадлежности” и че на твърдяната дата е бил паркиран на посоченото от ищцата място. Довод за неизпълнение на задълженията по т. 14.6. и т. 14.9. от Общите условия, по отношение на които би възникнала необходимост от преценка дали са „значителни” с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ, са направени едва в касационната жалба на дружеството. Ето защо, поставеният в тази връзка въпрос се явява ирелевантен за изхода на конкретното дело.
Като обуславящ за делото не може да бъде определен и вторият въпрос за допустимостта да бъдат дерогирани Общите условия към застрахователния договор. Начинът, по който е формулиран този въпрос, сочи, че произнасянето по същия предпоставя преценка относно правилността на изводите на въззивния съд, каквато обаче не може да бъде извършена в настоящото производство. Освен това, съдържащото се във въпроса твърдение на касатора за „дерогиране действието на Общите условия” е напълно произволно и не съответства на изложените от решаващия състав мотиви. В обжалвания акт са развити подробни съображения за това, защо съдът счита за изпълнени всички предвидени в закона (чл. 208 КЗ) изисквания за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение, като изрично е обсъдено направеното от дружеството възражение за неизпълнение на единствената посочена от него разпоредба от Общите условия, а именно – на т. 27.1. И доколкото твърдения за неизпълнение на други установени в Общите условия задължения не са били поддържани от страна на застрахователя, то логична е и липсата на такова обсъждане във въззивното решение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, поради липса на представени доказателства, искането на ответницата по касация за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 986 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 4403/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: